Урокът на историята! Пълен идиот или просто некадърен военачалник е бил Хитлер? Защо му беше да напада Русия?

---

Русофобските планове на нацистите

Един от класическите примери на русофобия е План “Изток”, разработен в Германия в навечерието на Втората световна война от Главното имперско управление на безопасността под ръководството на Хенрих Химлер заедно с източното министерство на Алфред Розенберг – ярко въплъщение на хитлеровата политика на геноцид към Руския и славянските народи, пише вестник “Независимая газета”, цитиран от "България утре". Планът предвижда разделяне на СССР, пълен контрол над неговата територия и ресурси, съкращаване числеността на хората там, изселване на коренното население от  Урал и замяната му с немски колонисти, продължава изданието.

За людоедските планове на хитлеровите палачи подробно разказват двама специалисти: Хенри Пикер, който по време на войната е сътрудник в юридическата служба в главната квартира на Хитлер, и Себастиан Хафнер – виден немски историк и публицист.

Държавният безумец

Експертите подчертават, че нападението на Германия над Русия не е следствие, а не е осъществено независимо от продължаващата война против Англия. Нападението е извършено не в резултат на разногласията с Русия, които във втората половина на 1940 г. са били налице, но през лятото на 1941 г. са били уталожени, а защото Русия на картата на Хитлер е била отбелязана като немско жизнено пространство. “В графика на Хитлер след победата над Франция настанал период, в който тази главна част от завоевателния репертоар трябвало да се изнесе на сцената”, - твърдят специалистите. През юни 1940 г. Хитлер споделил намеренията с генералите си, които след това, на 18 декември 1940 г., били оформени като еднозначно решение (в този ден Хитлер подписал Директива 21, получила наименованието “План Барбароса”).

“Това, че непровокираното нападение на Хитлер над Русия е било не просто грешка, а решаваща военна грешка, днес на всички ни е ясно, - смята Себастиан Хафнер. –Въпросът е в това, възможно ли е било тогава да се види тази грешка. Няма никакво рационално обяснение за този безумен акт на Хитлер”.

Както е известно, Хитлер е бил убеден, че войната, която той започнал на 22 юни, ще бъде завършена победоносно през зимата. Но настъпилата зима донесла първото тежко поражение до Москва. И във военния дневник на щаба на Вермахта тогава било записано: “Когато дойде катастрофата на зимата 1941/42,на фюрера….му стана ясно, че…. победата не може да бъде постигната. 6 декември 1941 г.

Ненавистта като движеща сила

По време на Втората световна война целите, които Германия си поставя по отношение на СССР, в сравнение с другите държави от Източна Европа, имали друго съдържание и мащаб, продължава изданието. За това свидетелстват плановете за анексиране, установяването на германско военно господство, програмата за колонизация и икономически грабеж на заграбените съветски територии. Методите за постигане на тези цели също са различни. Те били откровено престъпни: унищожаване на т.нар. “еврейски болшевизъм” и всички форми на съветската държавност, политика на изтребване на хора, придобила мащабите на геноцид. Целите на Хитлер на Изток са видни от множество документи. Техният анализ позволява извода, че образът на Русия бил формиран у Хитлер под влиянието на люта ненавист към болшевизма и революционното работническо движение, твърдят Хенри Пикер и Себастиан Хафнер пред изданието.

Експертите смятат, че тази ненавист, а също стремежът към реванш и нова германска експанзия на Изток се родили в Хитлер в резултат на общуването му с много видни представители на “стария” германски елит. Но за разлика от тях при нацисткия фюрер съществувала и идеология на геноцида, израснала от цяла съвкупност на реакционни, варварски идеи, които дълги години шествали из империалистическите кръгове на Германия. Без разбирането на тази идеология, подчертават специалистите, е невъзможно да се обясни безчовечността и варварството на войната, която започнал германският фашизъм на Изток.

Според експертите, войната на Хитлер на Изток имала расов характер и, без всякакво съмнение, била дело на Фюрера и тесния кръг от приближените му.

Кастата на престъпниците

Непосредствените организатори на политиката на терора, принудителното изселване и геноцид в съответствие с “План Изток” в годините на войната бил Хенрих Химлер – ръководител на СС и германската полиция, “имперски комисар по въпросите за укрепване на немската народност”, и неговият заместник Райнхард Хейдрих.

Йозеф Гьобелс, заемащ поста имперски министър на народното просвещение и пропагандата, ръководел гигантския пропаганден апарат на хитлеровия режим. Нацистката пропаганда винаги се отличавала с крещящанти семитизъм и антикомунизъм (антиболшевизъм). От началото на войната против СССР нейното съдържание станало още по-чудовищно. Разпространявайки лъжи за СССР, представяйки населението му като “нечовеци”, пропагандата отвличала вниманието от териториалните и икономически експанзионистични цели на Германия.

Експертите доказват, че Гьобелс откровено и цинично заявявал, че неговата антиболшевишка пропаганда има за цел “да застави немския войник да убива безколебание, да разсейва съмненията му по отношение на законността на войната и да развие в него чувството за собственото превъзходство”.

Райхсмаршал Херман Гьоринг, бъдещ министър на имперската авиация, влязъл в ролята на диктатора на фашистка Германия. “Да получим за Германия колкото се може повече храни и нефт – това е главната икономическа цел на авиацията”, - се подчертавало в утвърдените през юни 1941 г.“Указания за ръководство наикономиката в подлежащите на окупация източни области”, т.е. на територията на СССР. Гьорин гзаявявал, че той без колебание е готов да пожертва живота на десетки милиони хора, ако “от тази държава бъде взето всичко, което на нас ни е необходимо”.

Именно Гьоринг е един от тези, върху които лежи главната отговорност за политиката на ограбване на окупираните територии, за нищетата и глада на населението, за целенасоченото и планомерно унищожаване на хората. В реч пред генералите на Вермахта, той казва: “Обединена Европа може да се нахрани само с помощта на богатите украински земи. А без завладяването на кавказките нефтени райони е невъзможно провеждането на широкомащабни въздушни войни против Англия и Америка”.

Към главните идеолози на нацизма принадлежи и Алфред Розенберг,заемащ от юли 1941 г.поста имперски министър на окупираните територии. Още през 1922 г. той пише, че “в борбата против еврейския болшевизъм има само един избор – да бъде унищожен”.

Хенри Пикер и Себастиан Хафнер дебело подчертават, чегерманската военна каста не само е виновна за извършването на чудовищни престъпления във войната против СССР, но и сама ги извършвала – ту в ролята на водеща, ту като спомагателна сила. Нагледно доказателство за престъпнияхарактер на германското военно командване е спиране работата на военнитесъдилища в периода на операция “Барбароса”, т.е. освобождаване от юридическа отговорност на германските офицери и войници за извършените от тях престъпления (убийства, подпалване населища и прочие “колективни мерки на насилие”) по отношение населението на СССР.

На 23 юли 1941 г. началникът на щаба на Върховното главнокомандване фелдмаршал Кейтел издава заповед, в която се подчертава: “Всяка съпротива на окупираните територии трябва да се разрешава не по пътя на съдебно преследване,  а по пътя насъздаване от Вермахта на такава система на терор, която ще бъде достатъчна за изпълнение на тази заповед чрез драконовски мерки”, завършва вестник “Независимая газета”.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.