Владислав Панев: Русия пробва предела на България в Черно море

16/10/2026, 21:50

Кадър България Он Еър

Русия тества границите на търпение и реакция на страната ни чрез атаките срещу търговски плавателни съдове, а евентуално блокиране на корабоплаването може да тласне икономиката ни към двуцифрена инфлация. Това заяви депутатът от „Демократична България“ Владислав Панев в студиото на предаването „Денят ON AIR“ по Bulgaria ON AIR.

Коментарът на народния представител идва в отговор на позицията на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, според която няма потвърждения някоя от воюващите страни да е замесена в ударите с дронове в Черно море.

Очакването Москва да поеме отговорност за нападенията в българската изключителна икономическа зона е напълно нереалистично, категоричен е икономистът и народен представител. По думите му изявленията на руската дипломация следват добре познат исторически модел на отричане, пише dunavmost.com.

„Помним, че Захарова, един ден преди началото на нахлуването на Русия в Украйна, каза, че само луд човек може да си помисли, че Русия ще нападне Украйна. Още не са си признали и малайзийския Боинг. Така че да очакваме признание за удари по кораби в нашата икономическа зона е като да очакваме от умрял писмо“, каза Владислав Панев.

Напрежението в акваторията ескалира рязко след нощта на 6 октомври, когато два търговски кораба бяха поразени от морски и въздушни дронове на около 70 мили източно от град Бяла, при което единият плавателен съд потъна. Според депутата руската страна умишлено изпитва реакциите на българската държава.

„Руснаците пробват докъде могат да стигнат. Все още не са видели предела на това докъде могат да стигнат с България“, коментира народният представител пред водещите на Bulgaria ON AIR.

Въпреки че София вече официално потърси съдействие от съюзниците за подсилване на отбраната с изтребители, зенитни комплекси и антидрон системи, а темата влиза за обсъждане и в Европейския парламент, Панев изрази известни резерви относно скоростта, с която НАТО може да разгърне реална защита на терен. Според него подобна стъпка изисква време за предислоциране на оръжия и активи на Алианса, а превръщането на Черно море в открита военна зона не е в интерес на страната ни. Затова и дипломатическите усилия трябва да останат водещи.

„ЕС не виждам как ще приложи мораториум, при положение че той не удря никакви кораби в Черно море. Кораби се удрят от Русия“, допълни депутатът от „Демократична България“.

Затварянето или сериозното ограничаване на морските пътища би нанесло тежък удар не само върху износа на пшеница и суровини, но и върху вноса на ключови стоки за българската икономика и приходите в държавния бюджет. Пренасочването на товарните потоци на едро по суша е изключително трудно и скъпо начинание. Като частична алтернатива зърнопроизводителите могат да транспортират продукцията си с камиони до гръцкото пристанище Александруполис, но това не може да компенсира обемите на морския транспорт.

Застрахователните премии за плавателните съдове вече са скочили многократно, и то не само за черноморския регион.

„Можем да очакваме доста по-сериозна инфлация, включително двуцифрена, ако ситуацията в Черно море ескалира до степен, в която стане невъзможно да се корабоплава“, прогнозира Владислав Панев в студиото на телевизията.

Военният риск хвърля сянка и върху предстоящия летен туристически сезон. През следващите месеци традиционно стартират ранните записвания за почивки, а близостта на родните курорти до зона с активни удари по кораби може да отблъсне чуждестранните и българските туристи.

По отношение на сигурността на доставките на суров петрол за рафинерията в Бургас и пазара на горива у нас, депутатът отбеляза уверенията на правителството, че държавата разполага с достатъчни резерви. Въпреки това непредсказуемата обстановка през идните месеци изисква повишено внимание, тъй като цените по бензиностанциите остават на високи нива, макар през последния месец да се наблюдава временно задържане.

Извън преките геополитически рискове в Черно море, българската икономика е изправена и пред сериозен вътрешен структурен проблем. Данните за последните пет години показват, че средната работна заплата в страната е нараснала с над 80%, докато реалната производителност на труда се е повишила едва с около 13%.

„Това е сериозна ножица, която в един момент трябва да започне да се свива, тъй като това води до неконкурентност на цялата икономика“, предупреди Владислав Панев.