Изграждат дъждовни градини по река Дунав

14/06/2026, 09:20

В русенския парк „Приста“ днес започна изграждането на първите в България експериментални „дъждовни градини“ по международния проект „Живите реки“, чиято цел е да спаси крайбрежните екосистеми и застрашените видове от засушаването, съобщават от NOVA. Климатичните промени и човешката намеса застрашават сериозно птиците, животните и растенията по поречието. За справяне с проблема 15 партньорски организации от Централна и Източна Европа се обединяват в мащабна мисия за възстановяване на речните брегове.

В българския участък на реката са дефинирани поне десет критични точки за биоразнообразието, като една от най-засегнатите е именно парк „Приста“ край Русе. През последните лета там се наблюдава пустинна картина – Дунав се оттегля от ръкава си, а остров „Люляка“ се превръща в полуостров.

Според Ирина Матеева, отговорник по европейските политики на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), у нас има общо 11 зони, включително влажни зони и бивки блата, които се нуждаят от спешно възстановяване. Проблемът се задълбочава от изправянето и удълбочаването на речното корито, което изкуствено понижава нивата на водата и пресушава естествените местообитания, пише dunavmost.cm.

Крайречните гори и блата са жизненоважен дом за десетки защитени видове. Ярък пример за успешно възстановяване е Защитена местност „Калимок-Бръшлен“. Свилен Чешмеджиев от БДЗП разказва, че новата емблема на района е къдроглавият пеликан, като сформираната през 2021 година колония днес е най-голямата в страната. Там гнездят още чапли, морски орли и видове от Червената книга като кафявоглавата и белооката потапница, а наскоро по поречието се е завърнал и бобърът.

Ниските нива на Дунав обаче застрашават сериозно и есетровите риби, които са сред най-застрашените в света. „Те не могат да се размножават, така че със сигурност климатичните промени оказват доста негативно влияние и върху тях“, категоричен е Свилен Чешмеджиев.

Първият практически експеримент в парк „Приста“ включва премахване на инвазивната растителност и оформяне на алеи по високата часть на брега, където ще се засадят специфични храсти и дървета. Те трябва да задържат влагата, да спрат свлачищните процеси и да осигурят убежище за птиците.

Ирина Матеева обяснява принципа на действие: „Идеята е да се експериментира една от мерките за задържане на вода. Чрез такава градина ще се задържа повече вода, за да има повече влага и във въздуха. Тя се прави в момента, надяма се скоро да има първи резултати.“

Партньорите по проекта са създали и интерактивна карта с природосъобразни решения. Експертите предлагат подобни мерки и за градовете, включително озеленяване на покриви и изграждане на зони за задържане на вода при обилни валежи, което би предотвратило наводненията по улиците при проливни дъждове.