Пактът за миграцията влиза в сила: България обяви пълна готовност за новите правила на ЕС

11/06/2026, 08:36

снимка: МВР

На 12 юни Европейският съюз прави една от най-значимите стъпки в реформата на миграционната си политика през последните години. След двугодишен преходен период Пактът за миграцията и убежището започва да се прилага в пълен обем във всички държави членки, като въвежда нови правила за управление на миграционните потоци, процедурите за убежище, контрола по външните граници и връщането на лица без право на международна закрила.

България, която вече е част от Шенгенското пространство и охранява една от ключовите външни граници на Европейския съюз, заявява, че е подготвена за въвеждането на новата система, предава БГНЕС.

В отговор на въпроси от Министерството на вътрешните работи посочват, че „Пактът на ЕС за миграция и убежище представлява набор от нови правила за управление на миграцията, създаване на обща система за убежище на ниво ЕС и по-сигурни външни граници, базирани на скрининг на граждани на трети държави и гранични процедури за убежище и връщане“.

От вътрешното министерство подчертават, че на национално ниво вече са извършени необходимите законодателни промени за прилагането на европейските регламенти. „В МВР са изготвени правила за прилагането на скрининга на граждани на трети държави на външните граници и във вътрешността на страната“, посочват от ведомството.

Според институцията подготовката не се изчерпва само със законодателните изменения. В последните две години са проведени редица обучения с участието на Академията на МВР, Европейската агенция за гранична и брегова охрана Фронтекс, Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището, както и международни и неправителствени организации.

„МВР има пълна готовност да прилага пакта от 12 юни 2026 г.“, заявяват още от министерството.

Новата европейска рамка идва в момент, когато миграцията остава едно от най-чувствителните политически предизвикателства за Европейския съюз. Данните на европейските институции показват, че всяка година милиони граждани на трети държави влизат легално в ЕС, докато стотици хиляди подават молби за убежище. В същото време незаконните преминавания по външните граници продължават да поставят под натиск държавите на първа линия.

Именно трудностите при управлението на тези процеси доведоха до създаването на Пакта за миграцията и убежището. Целта е да се преодолеят различията между националните системи и да се създаде по-единен европейски подход.

Сред основните промени е въвеждането на задължителен предварителен скрининг на граждани на трети държави, които пристигат на външните граници на ЕС. Новите правила предвиждат проверки на самоличността, сигурността и здравословното състояние на мигрантите още в началния етап на процедурата.

Пактът разширява и възможностите за събиране на биометрични данни чрез модернизираната система „Евродак“, като целта е по-лесно проследяване на движението на мигрантите и предотвратяване на злоупотреби с процедурите за убежище.

Друг ключов елемент е ускоряването на процедурите по разглеждане на молбите за международна закрила. Европейските институции очакват това да намали времето за вземане на решения и да ограничи натрупването на хиляди нерешени случаи, което през последните години натоварваше както националните администрации, така и съдебните системи.

Особено внимание привличат и новите правила за връщане на лица, които не получават право на закрила. Европейската комисия и държавите членки от години посочват като сериозен проблем ниския процент на реално изпълнените решения за връщане. Според европейските данни значителна част от мигрантите, получили отказ за убежище, остават на територията на Съюза.

Затова реформата поставя силен акцент върху по-бързите процедури по връщане и по-тясното сътрудничество с държавите на произход и транзит. Предвижда се и възможност за използване на т.нар. центрове за връщане в безопасни трети държави, което вече предизвиква критики от страна на правозащитни организации.

Съществена част от реформата е и новият механизъм за солидарност между държавите членки. Той заменя досегашния модел, при който основната тежест падаше върху държавите на първа линия като Гърция, Италия, Испания и Малта.

Според новите правила страните членки ще могат да участват чрез преместване на мигранти, финансови вноски или предоставяне на административна и експертна помощ. Идеята е миграционният натиск да бъде разпределян по-равномерно в рамките на целия Европейски съюз.

Въпреки амбициозните цели на реформата, предизвикателствата остават значителни. Европейската комисия вече предупреди, че в редица държави изграждането на необходимата инфраструктура и интегрирането на новите информационни системи изостават от предварителните графици. Особени затруднения се отчитат при създаването на нови съоръжения за граничен контрол и задържане, както и при осигуряването на достатъчно обучени служители.

Именно затова след 12 юни вниманието ще бъде насочено не толкова към самото законодателство, колкото към неговото практическо прилагане.

За България това означава нов етап в управлението на миграцията като държава на външната граница на ЕС. От една страна, страната ще трябва да прилага новите процедури за скрининг, регистрация и обработка на мигрантите. От друга – ще разчита на по-тясно сътрудничество с европейските агенции и на новия механизъм за солидарност, който трябва да предотврати прекомерния натиск върху отделни държави.

Дали реформата ще доведе до по-ефективен контрол на миграцията и по-бързи процедури за убежище, или ще се сблъска със същите трудности, които съпътстват европейската миграционна политика през последното десетилетие, предстои да стане ясно през следващите месеци. Засега позицията на българските власти е категорична – страната е подготвена да посрещне новите правила от първия ден на тяхното пълно прилагане.