Ивайло Христов: Случвало ми се е да спомена Чарли Чаплин, а студентите да питат: „Кой е той?“

31/05/2026, 10:24

Стопкадър бТВ

Случвало ми се е да спомена Чарли Чаплин и студентите да ме гледат неразбиращо. Тогава трябва да се върнеш назад, да дадеш списък с филми и романи, за да наваксат. Това сподели проф. Ивайло Христов, който преподава в НАТФИЗ.

На 24 май актьорският му и професорски дует с Атанас Атанасов бе удостоен с наградата „Аскеер“ за водеща мъжка роля. Наградата е за ролите им на Сократ и Тъмничаря от култовата пиеса на Стефан Цанев „Последната нощ на Сократ“.

„Винаги е приятно да получиш награда, но човек започва по-умерено да ги приема с годините. Даже с проф. Атанасов се питахме: „Какво правим ние тук, вместо младите да получават награди?“ Но благодаря на колегите. Това е много ценна награда, защото идва от тях. Останахме удовлетворени, че сме си свършили работата добре“, сподели в "Тази събота и неделя" той.

Проф. Христов се пошегува, че са се разбрали статуетката да седи една седмица при единия, другата при другия. После обясни, че в крайна сметка той я е взел, но планира да му я върне.

„Най-голямата награда беше това, че постоянно мои студенти споменаваха името ми от сцената. Много мои бивши студенти бяха сред номинираните и наградените. Те ми благодариха, но и аз им благодаря“, каза той.

„Понеже все пак основната ми работа е преподаването, с голямо удоволствие все повече и повече откривам, че младите хора имат страхотна енергия и любопитство към знанията, към придобиването на качества. Това ме учудва“, каза проф. Христов.

Той разказа, че първоначално е смятал, че заради телефоните и компютрите липсва една нормална обща култура. „Понякога в първи курс изпитваш културен шок. Кажеш нещо и те питат: „А кой е той?“ Случвало ми се е да спомена Чаплин и да ме гледат неразбиращо. Тогава се връщаш назад, даваш списък с филми и романи и те започват да наваксват“.

„Като всеки талант, това е малко Божия работа. Единствено мога да дам на студента простор и възможност да развива това, което Господ му е дал“, смята той.

Проф. Христов сподели, че се опитва да внуши на студентите, че добрият актьор преди всичко трябва да бъде добър човек, гражданин, личност. „Това е много важно. На сцената си личи“.

„Другото Господ ти го е дал и то може да се развива. Не е нещо константно. Но това, което трябва да възпиташ в себе си, е да бъдеш буден, да бъдеш гражданин, да имаш позиция, да мислиш. Това е най-важното“, подчерта той.

По думите му колкото си по-инатлив, толкова по-добре. „Такова е времето. Но аз не се оплаквам от него. То винаги е било такова – дали по-тежко, дали по-трудно. Има поколения, преживели войни. Ние не можем да се оплакваме кой знае колко“.

Той допълни, че и сега има войни, но за щастие не са тук. „И сега времето не е лесно. Но явно човекът е така орисан – да живее, преборвайки и преодолявайки разни неща. Това го прави буден. Това го прави конкурентоспособен“.