Земята на Ветрино помни траки, елини, римляни и византийци

03/04/2011, 16:11

В кризата Ветрино оцелява заради работливите си стопани и плодородната земя. Хилядолетия тя е хранила траки, елини, римляни, византийци, българи. Ветровете още разнасят ехото от конните орди на хуни, печенеги и кумани.

От Варна до Ветрино се стига по магистралата за София. Отбивката на север е на около 15 км след Девня. Може и по стария път край село Неофит Рилски, който е в добро състояние. Разстоянието от морската столица е около 50 километра.

Старото име на селото е Ястепе. В турски регистър от 1573 година е записано и като Йъсътепе. През различни години в документите се споменава още с няколко подобни.

През 1934 г. при управлението на правителството на Кимон Георгиев става Ветрино.

Името най-вероятно идва от силните ветрове, които заради голямата надморска височина са

често явление в района.

След похода на Дибич Задбалкански през 1828-1829 г. в селището се пренасят български семейства от Ямболско и Източна Тракия. Преселванията от различни села в района продължават десетилетия. През 1871 г. към храма „Свети Димитър“ е открито едно от първите училища в този край. В момента в общинския център има гимназия до 12-и клас и детска градина. В тях се учат и растат повечето от децата в общината.

Центърът на селото е подреден. Недалеч от него е изграден модерен детски кът.

Кметът Георги Андреев се хвали, че през последните години са спечелени много проекти от европейски и наши фондове. Ремонтирани са селски училища и детски градини.

Миналата година на 11 юни част от селото потъна под вода, защото за малко повече от час паднаха 100 литра дъжд на квадратен метър. За броени дни стопаните отводниха дворовете и домовете си.

Данни

Жители - малко над 110.

Къщи - 608.

Магазини - хранителни и за различни

промишлени стоки - 12.

Кладенци - около 300, част от тях

се използват и в момента за поливане

на дворовете.

Селото е напълно електрифицирано.

Водоснабдяване - централен водопровод.

Битова канализация - септични ями.

На територията на Ветрино има

модерен цех за фуражи.

Обществен транспорт - автобуси от

Варна, Провадия и Девня.

Селското стопанство е основен поминък

Зърнопроизводството и животновъдството са основният поминък на повечето от жителите на Ветрино. Земеделската кооперация „Нива“ обработва по-голямата част от плодородната земя. Много рядко добивите от пшеница и ечемик падат по-малко от 400 килограма от декар. За разлика от много други общини в областта във Ветрино е съхранена част от силно развитото животновъдство в миналото. Стопаните отглеждат свине, крави, овце и птици. Заради многото кладенци почти всеки двор през лятото става модерна зеленчукова градина. Преди няколко години предприемчиви фермери засадиха големи масиви с овощни дръвчета и лозя, което ще възроди лозарството.

По-възрастните с тъга си спомнят, че преди няколко десетилетия в бившия стопански двор имало и модерна конеферма с елитни ездитни и спортни коне. Ветрино се гордее и с майстор на спорта по конкур и пик. В селото и сега разказват, че заради слабостта към бързите коне в миналото рядко минавала сватба, на която да не обърнат каруцата с булката.

Мечтата – улици като в миналото

Ветрино и Аврен са единствените села в областта, които са общински центрове.

Една от мечтите на ветринци е да се ремонтират улиците както в миналото.

Кметът Георги Андреев е категоричен, че кризата ще отмине и ще се намерят пари за преасфалтирането. Въпреки ограничените финансови средства администрацията и Общинският съвет намират начин да осигурят пари за самодейните състави към читалищата в общината. Самодейците редовно участват в различни местни и областни конкурси.

Децата от селата се извозват безплатно до детската градина и гимназията.

Все по-често в родните си домове се завръщат енергични пенсионери, които в миналото тръгнали да си търсят късмета във Варна и Девня. През последните години все по-малко млади семейства напускат Ветрино.

Здравко Роев