И в басейните спасители и медицински пунктове са задължителни

25/06/2026, 16:17

Снимка Пиксабей

Председателят на Националната комисия по водно спасяване Димитър Димитров очерта основните изисквания за безопасност на плувните басейни в България и акцентира върху нуждата от по-строг и ефективен контрол.

Повод за думите му е нещастният случай в Ахелой, където в басейн се удави дете, дошло на летен лагер у нас.

Всички басейни за обществено ползване, независимо от тяхната собственост, трябва да разполагат с осигурено водно спасяване и медицински пункт, обясни Димитров пред БНР: "Съгласно тази наредба всички басейни за обществено ползване трябва да разполагат с осигурено водно спасяване и – забележете, и с медицински пунктове. Няма съмнение какви са били изискванията".

Димитров уточни, че обхватът на регулацията е широк и включва не само общински съоръжения, но и частни обекти, включително хотели и затворени комплекси: "Това важи включително и за така наречените затворени комплекси, защото наредбата е приложима за всички случаи на собственост… щом са за обществено ползване, т.е. от групи хора, тогава тези изисквания важат", поясни експертът, пише novini.bg.

Наредбата дефинира различни нива на оборудване спрямо размера на водната площ, но дори най-малките съоръжения не са освободени от присъствие на спасител, посочи Димитров. За басейни до 25 метра е "задължително да има осигурено водно спасяване. Един спасителен пост поне и медицински пункт с един медицински специалист", каза още той.

Особено критичен Димитров беше към практиката спасителите да изпълняват и други функции, например като бармани или обслужващ персонал. По думите му това е сериозно нарушение, което създава риск за живота и здравето на посетителите: "Това, че на спасителите възлагат някакви други действия и задължения, е абсолютно закононарушение... тези, които си позволяват подобни неща, за съжаление създават предпоставки за инциденти", предупреди той.

Контролът върху спазването на правилата е поверен на Регионалните здравни инспекции (РЗИ), които трябва да извършват регулярни проверки на място. "Те трябва да виждат ясно и оборудването, и правоспособния воден спасител", отбеляза Димитров.

В същото време той посочи, че съществуват проблеми със санкциите при установени нарушения. Според него, когато нарушенията не са изрично описани в Закона за здравето, глобите остават твърде ниски и не действат възпиращо. "Глобите и санкциите… са в по-малък размер", коментира той.

За да се подобри системата, Националната комисия по водно спасяване вече е предложила нормативни промени. Целта е отговорностите да бъдат ясно разписани, а контролът — по-ефективен и планиран: "Да бъдат ясно и добре дефинирани отговорностите на контролния орган... тя (дейността) да се извършва по един планиран и структуриран начин и съответно да могат да се налагат глоби и санкции с доста по-висок размер", обобщи Димитров.