Ива Лазарова: Обществото знае твърде малко за работата на ЦИК

09/06/2026, 22:39

Кадър bTV

На първо време стоят въпросите по отношение на публичността на работата на Централната избирателна комисия (ЦИК). Ние имаме само информация за случващото се на техните официални заседания. Това каза в „Интервюто на деня“ Ива Лазарова от Института за развитие на публичната среда.

Днес президентът Илияна Йотова проведе консултации с парламентарно представените партии и коалиции в 52-рото Народно събрание, а те представиха своите номинации за състава на ЦИК.

„Съставът на новата ЦИК изглежда изцяло обновен. Виждаме, че приемствеността всъщност е само в двама членове. Двама души от квотата на ГЕРБ остават в новия състав на ЦИК“, обясни Лазарова.

По думите ѝ при Йотова организациите са чули само кратки справки в биографиите на новите кандидати. „Чухме юристи, преподаватели. Сега предстои да видим на изслушването в петък с какви ангажименти и какви обещания всъщност ще поемат за своята работа“.

„Нашата организация ще изпрати въпроси и този път към членовете на кандидатите“, обясни Лазарова.

Според нея на първо време стоят въпросите по отношение на публичността на работата на ЦИК - препоръките за публикуване на дневен ред навреме, за спиране на практиката с изключване на микрофоните, за информираност на обществото по отношение на това има ли работни групи, няма ли и какво работят те в ЦИК. „Ние имаме само информация за случващото се на техните официални заседания“.

„Искаме прозрачност от новия състав на ЦИК, а също така и повече контрол по отношение на разходването на медийните пакети. Има редица разследвания на журналисти във връзка с неправомерно разходване на тази държавна помощ към малките партии“, коментира Лазарова.

По думите ѝ членовете на секционните избирателни комисии са предложени от политическите партии. „Критериите, доколкото ги има, са разписани в Изборния кодекс, но наистина ЦИК може да положи много повече усилия, например по отношение на обучителните материали и по отношение на тестването на знанията на тези хора“.

„ЦИК е постоянно действащ и професионален орган, така че може съвсем спокойно да работи за едно сериозно обучително звено в рамките на своята администрация“, обясни тя.

Според Лазарова такова звено може да се създаде и за машинното гласуване, защото виждаме през последните 5 години, че ЦИК казва, че това не е присъща дейност на комисията. „Но всъщност това положение не се променя. А знаем, че и управляващата коалиция така или иначе беше застъпник за машинното гласуване“.

„Публична е позицията на премиера Румен Радев, който няколко пъти беше гневен за това, че беше отменено изцяло машинното гласуване. „Възраждане“ също се застъпва за машинно гласуване. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ също“, обясни тя.

„Видяхме вече, че има законопроект за изменение в настоящия Изборен кодекс в новото Народно събрание. Тоест има желаещи от настоящите формации в парламента да променят Изборния кодекс в това отношение. Въпросът е, че непосредствено преди президентските избори времето става все по-малко“, коментира Лазарова.

Тя подчерта, че и преди са се правили промени на Изборния кодекс буквално месеци преди изборите, включително и последните през февруари, но няма да е добра практика по отношение на международните стандарти.

„Новата управляваща формация идва с обещанието, че ще прави нещата по един по-добър начин, т.е. предстои да видим дали ще осигури широко поле за дискусия, обществен и експертен дебат по промени в изборното законодателство или ще гласува набързо промени, които самата тя вижда като необходими“, смята тя.

Според нея гласуването с машини много улеснява работата на секционните избирателни комисии и отчитането на резултатите. „За съжаление, на местните избори, в първия тур, машинното гласуване бе отменено“.

„Не бива да забравяме обаче, че през всичките тези 5 години темата беше „за“ и „против“ машинното гласуване. И въпреки че голяма част от обществото гласува с машина, не трябва да забравяме и притесненията на определена част, в това число и на политически формации, които биха гласували против пълното 100% машинно гласуване и чиито гласове биха усилили съмненията в тази технология на гласуване“, коментира Лазарова.

„Така че трябва много спокойно и аргументирано да се докаже защо, например, една формация би подкрепила 100% машинно гласуване - да се докаже, че тези машини са сигурни за гласуване, защото видяхме колко пъти в публичното пространство бяха хвърляни съмнения“, допълни тя.