Галин Стоев за „Нина Роза“ - канадското предложение за „Оскар“, посветено на България: Мислех, че е шега

05/10/2026, 00:30

Кадър bTV

Канадското предложение за „Оскар“ „Нина Роза“ е филм за България, завръщането и усещането за принадлежност. Това разказа в предаването „120 минути“ режисьорът и актьор Галин Стоев, който участва във филма.

„Филмът е канадски. Режисьорката и сценаристка Женевиев Дюлюд-Дьо Сел е канадка. Най-хубавото в тази ситуация е, че имаме пред себе си страна, много голяма и много далеч от нас, която е достатъчно отворена, за да може да си представи, че предлага за „Оскар“ филм, който разказва за България и 60% от текста в него е на български. Това изключително много ме вдъхновява“, каза Стоев.

Той призна, че когато е приел да участва в продукцията, не е предполагал какъв успех ще постигне тя.

„Никой, когато приема да играе във филм, няма представа какво ще стане с него. Дълго време, когато получих първия имейл от Канада, мислех, че това е шега, която моите актьори във Франция си правят с мен зад гърба ми“, разказа режисьорът.

По думите му „Нина Роза“ е малка и нискобюджетна продукция в сравнение с големите холивудски филми.

„Това е независимо, авторско кино. Погледът към героите и случките е изпълнен с изключителна нежност и разбиране. Мисля, че българите са трогнати и дълбоко развълнувани от филма поради простия факт, че някой от много далеч ни поглежда отстрани и се опитва да ни разкаже такива, каквито на самите нас понякога ни е много трудно да се видим“, коментира Стоев.

Според него погледът отвън разкрива и значението на българските традиции и чувството за общност - неща, които често приемаме за даденост.

„Показва желанието на някого, който е роден и израснал в Канада, да бъде част от общност, която има история. Общност, която се събира, готви заедно, пее заедно, прави седенки заедно“, каза той.

Стоев разказа и за разговор с режисьорката по време на снимките на сцена с жители на българско село.

„Попитах я: „Защо ще снимаш тази селска вечеринка – тъпани, хора, които пеят и танцуват около огън?“. Тя ми каза: „Когато извиках всички тези баби от селото и започнахме да подготвяме кадъра, те се събраха, дойдоха музикантите и съвсем естествено всички започнаха да пеят“. Каза ми: „При нас в Канада няма такова нещо“. Попитах я какво правят, а тя отговори: „Ние пием бира“, разказа той.

По думите му това, което за българите изглежда естествено, за човек отвън може да бъде културна ценност, която заслужава да бъде показана и съхранена.

Режисьорът коментира и разделението в съвременното общество, което според него поставя на изпитание ролята на изкуството.

„Мисля, че възможността за изграждане на мостове и за диалог според цивилизационните правила е почти сведена до нула. За съжаление. И за изкуството е много трудно, защото изкуството е нещо, което свързва хората“, каза Стоев.

Според него изкуството позволява конфликтите да бъдат преживени и осмислени, без да се превръщат в реално противопоставяне между хората.

„Изкуството може на сцената да покаже война, за да не тръгнат тези, които гледат в салона, да се избиват един друг, а да имат дистанция да разгледат какво всъщност се случва в една Шекспирова пиеса, в една класическа или съвременна пиеса. В моменти на такова огромно разделение и фрагментация за изкуството е много трудно. И за артиста е много трудно“, допълни той.