Пишеха я по всевъзможни места. По дланите на ръцете си, в купичката захар, или брашно, по прозорците, в гардеробите, в банята върху запарените плочки, дори имаха малки бележки по седалките в колата ....

Имах скептично отношение към истинската любов, до момента, в който не бях в състояне да разбера техните отношения.

Баба ми и дядо ми, през целия си живот, при всеки удобен момент се държаха за ръце и се целуваха винаги, когато се срещат, или се разделят…

Когато тя се разболя от рак, на него му беше изключително тежко и той ходеше да се моли в църквата всеки ден, докато тя не почина, а на ковчега й беше изписана странната дума “shmily”.

На погребението останах сама, последна на гроба, придружавайки дядо ми, го чух лекичко да си припява  - “See How  Much I Love You” “s-h-m-i-l-y” - “Виж колко много те обичам”... Тогава всичко ми стана ясно…”