Родители и ученици искат запазване на ранния прием и профилираното обучение, както и държавна грижа за дарованията в науката и творчеството

Потърпевшите от новия просветен проектозакон вече реагират с подписки и петиции в интернет. Това са профилирани гимназии с ранен прием и специализирано обучение. В тях обикновено влизат деца още след 4-ти клас и започват усилено да се занимават с това, което обичат и им се удава – било то чужд език, наука или изкуство. Във Варна такива са Националната гимназия по хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски“ и Математическата „Д-р Петър Берон“. Ръководствата им заедно с техни колеги от цялата страна желаят да предложат на управляващите нови идеи относно бъдещето на учениците. Очаква се новият закон да влезе в сила от следващата година, така че в момента нещата остават постарому, т.е. прием след четвърти клас ще има още веднъж. Въпросът е какво ще стане след това?

Първият проблем е, че в проекта на министерството са неглижирани ранните занимания по изкуства и са изтеглени в по-късна възраст. Доказано е обаче, че творческите заложби се развиват в детските и юношеските години. Училищата, които имат прием след 4-ти клас – като НГХНИ и МГ, са тотално пренебрегнати. Законът изобщо не ги разпознава, тъй като за гимназии там са посочени само тези от 8-и до 12-и клас. Е, имало възможност за преобразуване в средно математическо школо с по-ранен прием, но тогава изчезвал статутът на профилирана гимназия. Освен това се заличавали и някои профили по изкуствата, като хореографията например, като те оставали под формата на отделни часове. И така за талантливите се оказва, че няма много място в класовете, освен в тези бази, които са към Министерството на културата, каквато във Варна е само една – НУИ. А къде да отидат останалите? За това в момента близо 4000 българи са се включили в петиция за защита на математическия ранен прием и държавна грижа за талантите. Деца и родители вече събират подписи на несъгласие в Хуманитарната гимназия във Варна.

Светлан Илиев* : Талантите се развиват в детството

Законът превръща образованието в национален приоритет, от което следва, че и субсидиите ще се увеличат. Прави впечатление, че ориентацията е към интересите и мотивацията на учениците. Предвижда се автономия на политиките в училище.

За мен един от минусите е това, че се ограничава възрастовата граница на прием в т.нар. профилирани гимназии – математическите и хуманитарните. Те засега приемат петокласници, но според новия закон тази практика отпада. Това ще доведе до съкращения на учители, ще се изгуби ранното профилиране на децата. Изборът на професия става в гимназията, но наклонностите към математика и хуманитарни науки си личат от първи клас. Ние трябва да развиваме тези заложби. Най-добра почва за това е специализираното училище, не масовото. Художниците не са започнали да рисуват на 15-16 или 30 години, защото талантът е вроден. Психолозите също толерират ранното развитие. Едно е да имаш рисуване два часа седмично, друго е да са пет или шест.

*Директор на СОУПЧЕ „Ал. Пушкин“

Валентина Крачунова*: Народ без култура и изкуство народ ли е

Започваме подписка, защото училището ни е застрашено, не се вписваме в новия закон. Приемът ни на петокласници отпада. Досега имахме собствена политика, дори визия, възпитаващ процес, култура с компоненти, за които сега не се намира място. Надяваме се управляващите да разберат, че не е нужно да се руши нещо установено и доказано във времето, което дава добри плодове. Очертава се да изчезне и профилът ни хореография и да остане само такъв предмет. А сега над 1300 наши ученици играят български народни танци. Народ без култура и изкуство народ ли е? Постоянно имаме награди. Работата ни по проект УСПЕХ не гарантира професионална подготовка в изкуството, защото там ще има само кръжоци. Защо да не създадем условия на младите да остават в България. Даваме работа на учители под 30-годишна възраст в тези паралелки. Певците ни ходят на международни турнета да представят страната. Казват третият час по физическо да бъде само за спортни игри, а защо не за танци? Особено в студено време в салона. Обществото би трябвало да каже кое е хубаво и кое – не. Има и положителни моменти в закона – дава се по-голяма свобода в часовете по наука.

*Директор на НГХНИ „Константин Преславски“

Павлин Петков*: Да ни оставят както досега

Проектът на закона не разпознава училища от 5-и до 12-и клас. Съставящите го не са разбрали, че освен в спорта и в изкуството може да има таланти и в науката, в частност – математиката. В момента в интернет върви петиция с над 3800 подписа в защита на сегашната система на обучение в МГ. Щом обществото реагира, това е сигнал, че нещо не е добре. Имало възможност за улеснена процедура по преобразуване на този вид училища в средни математически. Тогава ранният прием би бил възможен, но няма да сме специализирана гимназия, а ще сме като всички останали. Нашите ученици и сега, и тогава ще са със същия държавен финансов стандарт като останалите, а ние ги водим на световни състезания да представят България. Добре е да се толерират спортните постижения, но нека се знае и за научните върхове на децата ни. Искаме да признаят, че около 12-годишна възраст може да има таланти в науката, за които държавата да поеме грижата. Искаме да си бъдем специализирано училище и да ни оставят да работим както досега, да не ни спират организационно.