\"Преслав\" - улицата на капитала на стара Варна

04/04/2011, 10:38

„Сградите на Варна“ е рубрика на вестник „Народно дело“ в съавторство с изследователя Георги Кацарски, арх. Юлия Железова и арх. Живко Железов. Поредицата е безкрайно интересна за новото поколение варненци, интересуващи се от историята на сградите, които и до днес създават неповторимия облик на града. След красивата история на площад „Независимост“ в няколко броя продължаваме в друга, не по-малко любопитна посока – улица „Преслав“.

Съсредоточаването на много финансови къщи на едно място показва икономическия просперитет на града в началото на ХХ в., както и важността на ул. «Преслав» в това отношение.

Грабва внимание кокетната сграда на №21 (на снимката горе), изградена за нуждите на БТБ през 1902 г. вероятно по проект на арх.Торос Тороманян. Използвайки елементи от различни архитектурни стилове, Тороманян създава малко архитектурно бижу. На №23 е бившата търговска сграда на инж. А. Парусияди, построена през 1912 г. от арх. Дабко Дабков. В тази сграда е пребивавала френско-белгийската банка. Последна в ансамбъла е къщата на Сава Китринопуло, проектирана през 1912 г. от арх. Йосиф Хаджистоянов.

След Щаба на ВМС се намира бившата търговска къща „Сите-Варна” . Сградата е построена през 1898 г. и е собственост на търговците от Цариград Гарабед и Енисек Есаян. Сградата е много красива, но ситуирана на такова място, което не позволява да се обхванат нито големината, нито архитектурните й качества. Проектирана е в неоренесансов стил в квадратен план с вътрешен двор, което на пръв поглед не личи. Всички фасади са разчленени вертикално от пиластри и хоризонтално от корнизи. В създадените полета ритмично са изградени прозорците, обрамчени с пластични рамки. Над прозорците са изградени козирки, носени от конзоли. На главната фасада, която е на ул. «Преслав», е изграден плитък ризалит, в който красиво е оформено входното пространство. Над засводената врата графично е изписано „Сите-Варна”. Ризалитът завършва с кулова надстройка, на която е изписана годината на построяване на сградата - 1898. Надстройката завършва с полуобъл фронтон. Зад фронтона е изградено кубе, което завършва с шпил. За съжаление тази сграда е част от затворения комплекс на ВМС и е със силно ограничен достъп за гражданите и гостите на града.

Джамия и банка предшествали полицията

Северната част на „Сите-Варна“ граничи с пл. „Сан Стефано“, в миналото Балък пазар (Рибен пазар). В турско време, а далече и след Освобождението това е вторият по важност административен център. Това е центърът на еврейската и гръцката общност в града. В миналото площадът е бил значително по-обширен от днес. На мястото на сегашния рибен ресторант се намирал дървеният хотел „Пловдив“, изгорял през 1890 г. На същото място през 1926 г. арх. Стефан В. Попов проектира рибните хали, които са разрушени през осемдесетте години, за да се построи ресторант „Океан". Зад северната част на „Сите-Варна“, на ул. „Вардар“, през 1888 г. е построена синагогата на сефарадите (испански евреи), а до нея през 1910 г. арх. Дабко Дабков проектира къщата на равина, където е била и еврейската община. Двете сгради са проектирани в арабско-мавритански стил. Мястото, на което е изградена сградата на Земеделската банка /ОДП - Варна/, е било празно, а зад лявото й крило се намирала Субишахъ джамия, изгоряла на 14.XII.1891 г., и до нея - известната Гръцка баня.

Паметници се рушат нарочно и от безпаричие

На №11 е ж.т.с. на Параскева Мелиди, проектирана от арх. Ставри Ставридис през 1912 г. Архитектурата е неоренесансова с много фасадна украса, за жалост напълно занемарена и с изпадала мазилка. Тази сграда не е единствената, оставена на произвола на съдбата. Подобни на нея са сградата на „Приморска“ 21, на „Хан Аспарух“ 4, „Княз Борис І“ 6, 8, 17, 21, „Сливница“ 15, много къщи по ул. „Драгоман“ и много други. Прокрадва се мисълта, че много от архитектурните паметници умишлено са подложени на саморазрушаване с цел отпадането им от актуализирания списък като архитектурни паметници.

На №13 е сградата на акционерното дружество „Дружба”. Тази барокова сграда е надстроявана през 1909 г. от арх.Атанас Несторов. Както сградата на №11, е изоставена и се руши.

На №15 е Италиано-българската банка.

Интерес представлява сградата на №17, известна като Хумбата (хумба – подземие, изба), с изцяло каменна фасада, каменна пластика и изящно изработени и детайлирани метални решетки по вратите и прозорците. Сградата е построена през 1864 г. и нагледно демонстрира архитектурата преди Освобождението.

В ансамбъл с Хумбата е запазената зад нея сграда на ул. «Дръзки» 8. На №19 е търговската къща на Георги Карамфилов, проектирана през 1912 г. от арх. Геро Геров.