Проф. Илчев: Връщането на костите на цар Самуил в България е удар върху политиката на Сърбия и РСМ

03/10/2026, 14:50

Снимка СУ "Св. Климент Охридски"

Връщането на тленните останки на цар Самуил в България има не само огромно символно значение, но представлява сериозен геополитически пробив, който засяга пряко интересите на Северна Македония и Сърбия. Тази позиция изрази пред Българското национално радио историкът и бивш ректор на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ професор Иван Илчев по повод историческото споразумение с Гърция.

Според учения актът на предаване на мощите надхвърля чисто историческата си стойност и се превръща в събитие с дълбок политически план. Професор Илчев е категоричен, че това развитие на българо-гръцките отношения разрушава дългогодишна стратегия на западната ни съседка.

"Един от основните темели на политика на Сърбия през последните 120 - 130 години, че и повече, е била да изолира България, да я обкръжи с държави, които са приятелски на Сърбия, но които са враждебни на България", анализира историкът. По думите му в момента страната ни изгражда отлични взаимоотношения както с Румъния и Турция, така и с Гърция, докато Белград губи позиции в региона. "Така че ударът е не само в Скопие. Ударът е и за политиката на Белград", допълва той.

В същото време Атина запазва прагматичен подход и не заема страна в историческите спорове между София и Скопие, а преценява кое е най-изгодно за нейната политика и какво може да изтъргува на базата на добрите си отношения с България, пише dunavmost.com.

Като член на Мултидисциплинарната експертна комисия по историческите и образователни въпроси между България и Република Северна Македония, професор Илчев припомня, че темата за Самуил е била сред първите, по които е постигнато пълно съгласие. Двете страни са стигнали до обща позиция, че той е владетел на голяма държава, която съвременниците и мнозинството изследователи наричат Българска.

Политическите промени в Скопие обаче са довели до пълен обрат в диалога. "Когато в Северна Македония се смени правителството, те смениха всички членове на своята комисия. Не само това, а започнаха да ги наричат в медиите и в изказвания на държавни дейци национални предатели", разказва историкът.

Той съпоставя тази ситуация с политическата картина у нас, където въпреки честата смяна на правителства, нито един кабинет или министър на външните работи не си е позволил да кадрува в българската част от комисията или да оказва натиск върху нейните членове.

Досега родните специалисти не са имали достъп до тленните останки, открити на остров Свети Ахил. С пренасянето на саркофага в базиликата „Света София“ се отваря нова страница за българската наука. Според професор Илчев тепърва предстоят години на прецизни изследвания със средствата на съвременната наука, включително изпращане на миниатюрни проби в най-реномираните световни лаборатории.

Това ще помогне да се изяснят редица противоречия в запазените извори от епохата. "Единият извор говори, че Самуил е висок, едър, много силен, а скелетът говори за човек, висок 1,60 метра, което дори за онова време в никакъв случай не е висок човек", дава пример ученият. Според него е много по-вероятно българският владетел да е роден в София, където баща му е бил комитопул, а не в земите на днешна Северна Македония. Научните анализи ще трябва да потвърдят категорично и дали в саркофага се намират останките на наследниците му Гаврил Радомир и Иван Владислав.

За мащабите на епохата професорът припомня, че Самуил е удържал напора на Византия с армия от 15 000 до 30 000 души, докато по същото време империята Сун в Китай е поддържала редовна войска от 1 400 000 души, което налага събитията да се разглеждат с по-широк поглед.

Що се отнася до опасенията, че размяната на църковна утвар с Гърция може да засегне безценните ръкописи от центъра „Дуйчев“, бившият ректор на Софийския университет уверява, че подобни рискове няма и богатството на институцията е защитено.

"Един народ има нужда да вярва в себе си. Има нужда да има ориентири. Специално въпросът със Самуил ми се струва, че ще обедини голяма част от българския народ", заключава професор Иван Илчев.