ОКИЧВАТ МАРТЕНИЦА на дърво във ВСЕКИ ГРАД НА ПЛАНЕТАТА

---

Етнографите смятат, че традицията ни да се закичваме на 1 март със специален амулет за здраве, късмет и сила през годината е стара, предшестваща християнството. Тя ознаменува края на зимата и началото на пролетта.

Първомартенското предизвикателство към българите по света е международният проект "Мартеница". Той има за цел да превърне уникалната древна българска традиция на мартениците в световна емблема на българското, да създаде положителен образ на България и българските общности. 

Популяризирането на празника ще става чрез украсяване на по едно дърво-мартеница във всеки град на планетата. 

Днес от 10.00 часа в градинката пред Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" с първомартенско хоро ще се отбележи включването на София в международния проект "Мартеница", научи БТА от организаторите от сдружение и танцова формация "Български огън". 

Инициаторите ще украсят пет японски вишни като дървета-мартеници и ще закичат с цветни конци минувачите. 

За първи път идеята да се украсяват дървета като мартеници хрумва на старозагорския художник Мариян Миланов. През 1992 г. той започва от родния си град, като постепенно неговите червено-бели дървета се разпространяват и превземат площади в София, Бургас, Пловдив и Варна.

Японците посрещат всяка пролет с пикник под цъфналите вишни. В Румъния и България хората се поздравяват с размяната на малки амулети, направени от червени и бели конци, древна традиция, която се трансформира в градска мода, предаде АФП, цитирана от "Фокус".

Според обичая на 1 март родители и деца, жени и мъже, политици, артисти, селяни и граждани си разменят „мартеници” на български или „мартисор” на румънски. В България дори домашните животни се окичват с бял и червен конец, за да отпразнуват новия сезон, предава Франс прес. 

Продажбата на мартеници в България генерира продажби в размер на 15 млн. евро годишно, съобщава агнецията.

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.