Роберто Баджо: Исках да изчезна. Беше огромен срам

11/05/2026, 01:30

кадър: Лионел Меси, Инстаграм

Роберто Баджо, легенда на световния и италианския футбол, разказва за живота си в обширно интервю за Corriere della Sera, което съвпада с публикуването на книгата му Светлина в мрака.

Разговорът започва от Пасадена, на Световното първенство през 1994 г., където той пропусна решаващата дузпа срещу Национален отбор по футбол на Бразилия на финала, предава Бтв спорт.

Този епизод все още го преследва: „Чувствах се виновен пред всички италианци. Исках да изчезна. Беше огромен срам — едно от онези неща, които остават с теб завинаги...“

С течение на времето той казва, че раната не е заздравяла напълно: „С годините се научаваш да живееш с нея, но това не е нещо, което някога наистина се преодолява.“

"Представям си, че съм вкарал... и отново заспивам...“
Дори днес споменът продължава да го преследва: „Тази топка все още е останала в съзнанието ми по начин, който е трудно да се опише с думи. Понякога дори се събуждам нощем, представям си, че съм вкарал... и отново заспивам.“

Периодът с контузиите също дълбоко белязва връзката му с футбола и парите. Баджо скъсва кръстни връзки през май 1985 г., малко след като финализира трансфера си във Фиорентина от Виченца.

Той си спомня за това време: „Отидохме до Сент Етиен със стария семеен Ford. Пътувахме 12 часа в мълчание — ужасът беше, че може никога повече да не играя. Когато се събудих от упойката, крещях от болка.“

„Не можех да приемам болкоуспокояващи. Казах на майка си: „Ако ме обичаш, убий ме!““

По време на възстановяването си той дори отказва заплатата си: „Пазех чековете от Фиорентина, защото ме беше срам да получавам пари, когато не можех да играя. За мен работата винаги е била свързана с достойнство.“

Пробиване на пищяла и 200 вътрешни шева
Тази тежка травма изисква сложна операция — в години, когато медицинските технологии все още са далеч от днешното ниво — включваща пробиване на пищяла и 200 вътрешни шева.

За Баджо това е началото на поредица от контузии: проблеми с менискуса и сухожилието на дясното коляно, както и ново разкъсване на кръстни връзки — този път на лявото коляно. Годината е 2002, а той вече е футболист на Бреша.

Убежище в будизма

Баджо размишлява и върху вярата, вътрешния си свят и начина, по който това му е помогнало в професионалния живот.

„Вярвам в силата, която всеки от нас носи в себе си, дори когато не я вижда“, казва той, дистанцирайки се от идеята за външна божествена сила. „Не мисля за Бог, който решава вместо нас, а по-скоро за вътрешна сила, която трябва да бъде открита и подхранвана.“

Будизмът е ключов за това пътуване: „Той беше моето убежище. Оформи ме като личност и ми помогна да работя върху аспекти от характера си, на които преди не обръщах внимание.“

И обобщава ясно въздействието му: „Той ми даде сила, когато най-много се нуждаех от нея, и смелостта никога да не се отказвам.“