Изследовател към БАН: Прибързаха с погребението на Самуил, първо трябваше да изследват останките

05/10/2026, 11:28

снимка: Президенство

Връщането на тленните останки, свързвани с цар Самуил, е позитивен факт, но процесът беше прибързан и в значителна степен подчинен на политическия PR. Това коментира в ефира на Радио Пловдив проф. Милко Палангурски от Института за исторически изследвания към БАН след церемонията по погребението на Самуил и върнатите на Гърция артефакти.

По думите му не е изяснено дали върнатите от Гърция останки са само на Самуил. Според историка още откривателят на гробницата я определя като семейна царска гробница, което поставя въпроса дали костният материал не принадлежи на повече от един владетел или на техни наследници. Палангурски смята, че е трябвало първо да бъдат направени необходимите, включително генетични, изследвания, а след това да се пристъпи към погребението.

„Науката е възможности“, подчертава историкът и определя бързането като политически мотивирано.

„Представете си, че имахме погребение на трима бивши царе, всъщност това е цялата династия на Самуил. Затова казвам, че не всичко беше уредено“, каза Палангурски

По думите му липсата на достатъчно информация за договореното с Гърция също създава предпоставки за спекулации. Той смята, че българските власти е трябвало поне да информират обществото за поетите ангажименти, без да нарушават конфиденциалността на преговорите.

„Липсата на информация, дори да не е най-подробната, създава възможност за спекулация.“

Палангурски вижда и външнополитическо измерение на случая. Той припомня, че фигурата на Самуил е свързана и със сложните българо-македонски исторически отношения, които според него неизбежно ще бъдат повлияни от случилото се.

Историкът изразява притеснение и от връщането на артефактите на Гърция. Според него този акт може да отвори възможност за нови преки искания за връщане на културни ценности между държави. Той определя това като сложен европейски проблем, за който трябва да се търсят решения чрез науката, а не чрез крайни позиции.

Като пример за по-добър подход той посочва връщането на „История славянобългарска“ на Зографския манастир – с предварително проучване и дигитализация, така че съдържанието да остане достъпно за изследователи, ученици и всички заинтересовани.