Експерт: Инцидентът с Колтуклиева показва нарастващото напрежение в управляващите, може да има още агресия

23/10/2026, 10:27

кадър: bTV

Неприятният факт за Михаела Доцова е, че тя напусна мястото без да се поинтересува какво е станало след очевидно много тежка агресия срещу една дама. И това е проблемът, заяви политологът Даниел Смилов в предаването „Тази сутрин“ по повод инцидента с журналистката Соня Колтуклиева и служител на Националната служба за охрана (НСО).

Охранителят Мартин Варадинов е задържан във връзка със случая, а от НСО обявиха проверка. След инцидента журналистката разказа, че председателят на парламента Михаела Доцова я е посетила, но тя не е приела извиненията ѝ.

Според него случилото се повдига въпроса не само за отговорността на охранителя, но и за политическата отговорност на председателя на Народното събрание Михаела Доцова.

„Може би наистина най-честният вариант и най-изгодният от гледна точка на „Прогресивна България“ е бърза оставка, която да покаже, че грешки стават, но могат да бъдат поправени с поемане на отговорност“, посочи Смилов.

Инцидентът и останалите скандали в последните дни от предизборната кампания коментираха още бившият депутат Александър Сиди и социалният антрополог Харалан Александров.

Според Харалан Александров инцидентът е показателен за нарастващото напрежение в политическия живот.

„Много е напрегнато. Води до емоционална ескалация и много вероятно да доведе и до частично пренареждане на подкрепата за кандидатите“, коментира той.

„Това е общото състояние на това управление. Не го оправдавам, по-скоро се опитвам да го обясня“, заяви Александров по повод думите на Доцова, че се е почувствала стресирана.

„Много се притеснявам, че ако продължи в тази посока, ще сме свидетели на още подобни възмутителни и много тъжни прояви на неудържана агресия“, добави социалният антрополог.

Александър Сиди изрази различна позиция за поведението на председателя на парламента.

„Първо, Доцова не си е тръгнала сама. Тя не е шофирала автомобила. Тя беше отведена от ситуацията. Разбира се, точно така се прави, когато имате лице, което бива защитавано. То веднага бива извеждано“, заяви той.

„Цялото това преиграване на политическата сцена от вчера на мен ми е доста странно“, допълни бившият депутат.

Харалан Александров от своя страна заяви, че в политическата среда се наблюдава засилване на тревожността.

„Има истеризиране, има много висока тревога у всички. Политиците по силата на своите роли умножават тази тревога и колкото по-овластени са, толкова по-остро реагират и толкова по-истерично се държат“, коментира той.

Разговорът продължи с реакциите на премиера Румен Радев на критиките от Европейския парламент.

Според Александров изострената реторика срещу европейските институции е насочена към определени избиратели.

„Премиерът Радев, извън съмнение най-овластената фигура в момента, очевидно тежко преживява критиката от страна на Европейския парламент и им се скара. Казвайки, между другото, нещата, които неговият електорат иска да чуе“, коментира той.

„Суверенизмът, критиката към Европейския съюз – всичко това върви много добре и продължава да носи електорална подкрепа в условията, в които живеем“, добави социалният антрополог.

По думите му антиевропейските послания оказват влияние върху обществените нагласи.

„Огромна част от хората са убедени, че източникът на нашите нещастия и беди е Европейският съюз и неговото лидерство. В този смисъл колкото повече се караш на Европейския съюз, толкова повече политически ползи ти носи“, заяви Александров.

Даниел Смилов не се съгласи с тезата, че подобна реторика непременно разширява електоралната подкрепа.

„Това, което наблюдаваме по време на кампанията, а следя внимателно различни социологически проучвания, е доста сериозно скъсяване на дистанцията между първите двама кандидати. Това е основният ефект от нея“, заяви политологът.

„Тръгна се с над 20% разлика. Сега последното изследване, което и вие представяте, дава 12–13% разлика“, допълни той.

Според Смилов суверенистката и евроскептичната реторика може да консолидира определени групи, но не непременно да привлече нови избиратели.

„По-скоро в този случай може да води до консолидация на определени групи, но явно не разширява подкрепата“, посочи той.

Политологът открои няколко фактора, които според него влияят върху подкрепата за кандидатите - позиционирането на Илияна Йотова по европейските въпроси, успехите и неуспехите на правителството, бюджетната и данъчната политика, както и справянето с цените.

Той коментира и реакциите на властта по въпросите за дроновете в Черно море и инцидентите с кораби.

„Там с това необяснимо мълчание откъде идват атаките, като за всички на практика е ясно, че са руски, се стигна дори до реакция на Европейския парламент“, заяви Смилов.

Александър Сиди оспори твърдението за значително скъсяване на дистанцията между кандидатите.

„Първо, не виждам такова скъсяване на дистанцията. Има една или две агенции, които казват едно, другите казват друго. Около 15–20% дават повечето агенции. Така и започнаха“, заяви той.

„Може би има консолидиране на вота около Андрей Гюров“, допълни бившият депутат.

По темата за дроновете Сиди защити позицията, че институциите трябва да се произнасят едва когато разполагат с доказателства.

„Ние можем да кажем всичко в това студио, но властта може да каже тогава, когато има доказателства. Когато видите ясните доказателства, тогава може да го кажете. И това е логично и правилно“, коментира той.