Снимка Агенция Митници
Вносната продукция, основно от Турция и Гърция, заема между 70% и 80% от пазара на домати в България, съобщават от Frog News в свой обстоен анализ, публикуван днес. Заради високите енергийни разходи, липсата на адекватно субсидиране и разпокъсаността на стопанствата, родното производство се свива драстично до около 50 000 тона годишно, превръщайки традиционния български домат в скъп и труднооткриваем сезонен продукт.
По данни на медията, темата отдавна не е просто кулинарна, тъй като "се е превърнала в пресечна точка на националното ни самочувствие, носталгията по детството и суровата пазарна реалност". Вместо да бъде достъпен целогодишно, качественият роден зеленчук все по-често отстъпва място на вносни алтернативи с по-ниска цена, но и със съмнителни вкусови качества.
Въпреки че доматът е възприеман като древен стожер на родната трапеза, той пристига по нашите земи едва в края на XIX век. Първоначално българите се отнасят с огромно недоверие към него, отглеждайки го като декоративно растение. "Наричали го „луда ябълка“ и вярвали, че е отровен", уточняват от медията.
Истинският пробив идва през 30-те години на миналия век благодарение на пионерите от Куртово Конаре. Според историческите факти, автентичният български домат е червен, а розовият сорт е плод на по-късна селекция. Дори емблематичното "Биволско сърце", което днес е символ на селската градина, има италиански корени и достига до страната ни по търговски пътища.
Картината през пролетния сезон на 2026 година очертава сериозна криза на пазара. По стоковите борси цената на едро достига между 3 и 3,50 евро за килограм за качествената вносна продукция. Причината за този двоен скок е закъснялото родно оранжерийно производство, ударено от непосилни фиксирани разходи и пикове в цените на енергоносителите.
Официалният внос у нас надхвърля 85 000 тона годишно. Абсолютен лидер е Турция, която държи над 45% от доставките, следвана от Гърция. Съседите ни се възползват от мащабни държавни субсидии и по-топъл климат. В същото време се утвърждават и нови играчи като Албания и Северна Македония, чийто дял доближава 20%. Модерното хидропонно производство от Нидерландия и Полша заема около 15% през зимата, предлагайки домати, които потребителите често определят като "пластмасови".
Българските фермери са поставени в крайно неравностойно положение спрямо чуждите си конкуренти. "Докато фермерите в Гърция и Турция получават мощна държавна подкрепа под формата на евтино гориво, облекчения за напояване и преференциални цени за торове, българските производители са оставени в неравностойно положение", подчертават от Frog News. Допълнителен проблем е липсата на обединение – близо 90% от стопанствата у нас са дребни, което им пречи да преговарят с големите търговски вериги.
Тази ситуация превръща розовия български домат в луксозна стока, а високото търсене през лятото ражда масови измами. Прекупвачи често предлагат евтини турски или албански розови хибриди, представяйки ги с фалшиви етикети за "Истински розов домат от Куртово Конаре".
За да оцелее браншът, експертите са категорични, че са нужни спешни структурни реформи, промяна в субсидирането и осигуряване на достъпна вода за напояване на родните производители.
Редактор "Екип на Петел",
За реклама в "Петел" на цена от 40 евро без ДДС на ПР публикация пишете на [email protected]
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на [email protected] по всяко време на дежурния редактор!
Откриха ново решение за простатата
Дата: 20/05, 02:50
Лекари от Турция консултират безплатно във Варна
Дата: 20/05, 02:10
Обясниха причините за изчезването на антарктическия морски лед в последните 10 години
Дата: 20/05, 02:00
В Шумен искат повишаване на цената за таксиметрови услуги
Дата: 20/05, 01:30
Днес е Международен ден на метрологията
Дата: 20/05, 01:00