Православна рубрика: Лептата на вдовицата

15/10/2015, 15:21

Кадър-изображение © IRI

Изразът „давам лептата си”, означава давам скромно парично дарение, и води началото си от евангелския разказ за дарението, което една бедна вдовица оставя за Йерусалимския храм.
Това събитие се случило през Страстната седмица. През един от нейните дни Господ Иисус Христос, след като посочил лицемерието на
книжниците, седнал срещу съкровищницата на Храма и гледал как народът
пуска пари в кутията за дарения.

Мнозина богаташи дарявали много пари. Една бедна вдовица пуснала две лепти, т. е. един кодрант, в
съкровищницата. След това Господ повикал Своите ученици и им казал, че
бедната вдовица е дарила повече от другите, които са пуснали пари в
храмовата съкровищница, защото всички други са дали от излишъка си, а
тя отделила от своята немотия всичко, що има, цялата си прехрана (Мр 12: 41 – 44; Лк 21: 1 – 4).
Лептата, спомената в този евангелски разказ, е най-малката медна еврейска монета в Древността. Сечена е при владетелите от Иродовата династия. Равностойна е на една наша стотинка.
Господ обаче похвалил усърдието на вдовицата, защото тя дала всичко, което има. Затова нейната жертва е оценена много високо. Тя съществено се различавала от пожертвуванията на другите богомолци които давали много пари поради тщеславие.
Но Бог цени жертвата не по количеството й, а по желанието, с което се принася, по душевната чистота на приносителя и в зависимост от
средствата, с които разполага.