78-годишната леля Мария: МОИТЕ „БАРБИТА“ ВИНАГИ СА УСМИХНАТИ

08/03/2012, 09:13

Юлия Георгиева

фото: Тодор Танчев

Жената е една от щастливите клиентки на служителките от социалния патронаж

Искам да благодаря на хората, които всеки ден ми носят вкусна храна. С тези думи започва 78-годишната Мария Георгиева, която ден по-късно с широка усмивка посреща екипа на PETEL.BG слава Петкова и Стефка Атанасова. Двете посетителки са служителки на домашния социален патронаж. Всеки ден момичетата носят топла храна на Мария, а тя не спира да ги хвали. „На 1 март направих точно година, откакто съм им клиентка. Обадих им се по телефона, за да им благодаря за грижите, които полагат за мен, пратих им кутия бонбони да се почерпят. Но това ми се стори недостатъчно. Те заслужават нещо наистина специално. Затова реших, че бих могла да ги поздравя за 8 март , коментира жената. Наднича към фурната, откъдето се носи ухание на печени ябълки. „Да – печени ябълки за десерт“, смее се жената. „Преди 2 г. моята семейна лекарка – д-р Нина Кръстева, ми откри диабет и ме научи как да се справя с болестта. За целта трябваше да сваля поне 25 кг. Помогна ми, като ми написа специален хранителен режим, и за да успея, ме насочи към домашния патронаж, като посочи точно по коя диета да ми готвят. И хората се съобразяват. Готвят не само според моите нужди, но храната е предостатъчно, питателна е, разнообразна и много вкусна. Никога нищо не изхвърлям. Дори се запознах задочно с майстора на ястията – Веселина, по телефона. Търсих я не само да й поблагодаря за добрата работа, но и да я питам едно или друго как се готви“, разказва Мария, която всъщност дели храната от патронажа с болния си съпруг. 78-годишната жена не спира да се усмихва и тънко да се шегува. Точно в неин стил е и обръщението, което измислила на двете жени от патронажа още в началото, когато не знаела имената им. „Казвах им Барбитата. Моите Барбита. Защото те са винаги усмихнати, когато дойдат вкъщи. Винаги са мили и отделят по няколко минути да си побъбрим“, коментира Мария. Но жената е една от щастливите клиентки на двете служителки. За зла участ повечето хора в списъка от 60 адреса, където двете жени всеки ден носят храна, са самотни, заключени и нещастни.

Държани под ключ! Ужасно е, че възрастните имат близки, които дори не ги поглеждат

„Всички хора, които посещаваме, са като Мария - благодарни и сърдечни“, коментира Стефка Атанасова, която вече 5 г. работи в домашния социален патронаж. Тя разяснява, че работата на служителките не се състои само в това да донесат на адреса приготвената храна, но да отделят няколко минути за разговор, да се отзоват, ако човекът има някаква молба, особено ако е в тежко състояние и няма възможност да се обслужи сам. Въпреки че хората, които срещат, са болни и в по-голямата част нещастни заради самотата, която е непоносима, работата им носи удоволствие. „Аз съм само от 8 месеца на тази служба, но съм много доволна, защото усещането е невероятно. Още щом се появя на прага, виждам радостта в очите на хората. Те ни обичат и ни вярват, радват ни се искрено“, разказва Мирослава Петкова. Но както са удовлетворени от признателността на клиентите си, така и често се гневят на безсърдечността на близките на старците. „Много хора имат семейства, които обаче дори и не поглеждат родителите си и разчитат, че ние ще им обърнем внимание. Има старци, които буквално са държани под ключ. Само ние и те могат да отворят входната врата. Това е ужасно, това е нещото, което ни гневи като хора и като социални работници. А тези самотни хора не искат кой знае какво. Те имат нужда не толкова нещо да се свърши покрай тях, колкото от компания. Това е всичко, което искат и от което имат нужда“, коментира Атанасова. И въпреки ужаса на самотата, за 5-те години стаж в службата тя досега не е срещала самотници, които да решат заедно да надвият проблема си. „Макар да има хора, които живеят близо един до друг, те никога не са се събрали, не са завързали по-близки отношения, което също е жалко“, коментира жената.

Най-честата молба: Ела ми на гости след работа

Най-честата молба, която самотните старци отправят към служителите на домашния социален патронаж, е момичетата да минат при тях след работа на гости. И ако първите няколко покани звучат като комплимент, с времето репликата „ела ми на гости“ е като шамар, защото трябва да последва отказ. „Разберете, на тези хора им е нужно малко повече внимание и те, ако са сприхави и мрачни, ще се преобразят напълно“, коментира Атанасова. За пример сочи самотна жена, която доскоро постоянно мрънкала, била изключително раздразнителна, постоянно се вайкала, че нещо я боли, че нещо не й е наред. „След време близките й наеха жена, която да се грижи за нея и най-вече да й прави компания. Нямате идея как тази самотна старица се преобрази. Стана друг човек. Сега винаги е усмихната и е в настроение. Сега е мила“, уверява Атанасова. Ето защо според нея, ако някой го е грижа за тези хора, то усилията и финансите трябва да се насочат в посока осигуряване на асистенти, защото самотата е унищожителна.

Зареждане на коментарите. Моля, изчакайте!