Европейските борси затвориха със спадове

24/09/2026, 23:30

Основните европейски борсови индекси приключиха днешната търговия с понижения, след като новото поскъпване на петрола и ограниченият напредък в преговорите между САЩ и Иран намалиха склонността на инвеститорите да поемат риск, предаде Ройтерс. Доходността по държавните облигации в еврозоната остана близо до многогодишни максимуми.

Общоевропейският индекс STOXX 600 се понижи с 0,55 на сто до 636,43 пункта.

Във Франкфурт DAX загуби 0,57 на сто до 25 266,53 пункта, а парижкият CAC 40 отстъпи с 0,52 на сто до 8081,41 пункта. В Милано FTSE MIB спадна с 0,85 на сто до 51 543,45 пункта, а испанският IBEX 35 – с 0,3 на сто до 19 573,4 пункта. Лондонският FTSE 100 се понижи с 0,24 на сто до 10 679,99 пункта.

Ирански представители са разговаряли с американски пратеници в кулоарите на Общото събрание на ООН, но и двете страни сигнализираха за ограничен напредък към прекратяване на конфликта.

„Не бих очаквал бързо разрешаване на противопоставянето в Близкия изток - и двете страни са твърдо непреклонни, а различията им са непримирими“, заяви Ясер Ел-Шими, старши инвестиционен анализатор в „Мотли Фул“ (Motley Fool).

Цените на петрола се повишиха за втори пореден ден след пет сесии на спад, като сортът Брент се задържа над 100 долара за барел. Това подкрепи европейските енергийни компании, чийто секторен индекс нарасна с 1,1 на сто.

Акциите на компаниите от хранително-вкусовата промишленост и производството на напитки поскъпнаха с 0,7 на сто, а тези на производителите на стоки за лична и домакинска употреба – с 0,2 на сто. Здравният сектор отчете по-ограничено понижение спрямо останалите губещи сектори.

Сред най-силно засегнатите бяха технологичните компании, чийто индекс спадна с 1,6 на сто. Индустриалният сектор, включващ и производителите на отбранителна техника, се понижи с 1,4 на сто.

Доходността по десетгодишните германски държавни облигации, служещи като ориентир за еврозоната, остана без промяна на равнище от 3,611 на сто – малко под достигнатия миналата седмица 17-годишен максимум. По-високите цени на петрола засилват аргументите за допълнително затягане на паричната политика от Европейската централна банка.

ЕЦБ съобщи днес, че членът на Изпълнителния ѝ съвет Изабел Шнабел ще се оттегли на 3 януари 2027 г., за да поеме ръководен пост в Международния валутен фонд.

„Не става въпрос само за случващото се на петролния пазар - инвеститорите в облигации също са недоволни от високите равнища на държавните заеми, продължаващите бюджетни дефицити и големия обем нови облигации, които предстои да бъдат емитирани“, заяви Дан Коутсуърт, ръководител на пазарите в „Ей Джей Бел“ (AJ Bell).

Според него спадовете при акциите остават ограничени, тъй като добрият ръст на корпоративните печалби продължава да подкрепя доверието на инвеститорите.

Пазарните участници следят и срещата във Вашингтон между президента на САЩ Доналд Тръмп и китайския президент Си Цзинпин. Американският министър на финансите Скот Бесънт заяви, че двете страни са се договорили да удължат търговското примирие до 10 януари.

Очаква се двамата лидери да обсъдят широк кръг от въпроси, включително Тайван, Иран и рисковете, свързани с изкуствения интелект.

Сред отделните компании акциите на българския производител на умни устройства „Шели Груп“ (Shelly Group) поскъпнаха с 4 на сто, след като „Шнайдер Електрик“ (Schneider Electric) обяви намерение да отправи оферта за придобиването му на стойност 1,2 млрд. евро.

Книжата на британската строителна компания „Вистри“ (Vistry) поевтиняха с 3 на сто след понижаване на прогнозата за годишната печалба на фона на стратегическо преструктуриране.

Акциите на шведската модна компания Ейч енд Ем (H&M) загубиха 2 на сто въпреки по-големия от очакваното ръст на оперативната печалба за периода юни-август.