Икономистът Георги Ганев посочи стряскаща аномалия в бюджета за последните месеци: Държавата трябва да харчи рекордните 6 милиарда евро на месец

02/10/2026, 10:15

Кадър БТВ

Икономистът Георги Ганев посочи аномалия в бюджета.

Ето какво пише той в социалната мрежа:

Излязоха данните за изпълнението на бюджета до края на август. Прави ми впечатление следното. До края на годината остават четири месеца. За да се изпълнят заложените разходи по някои от основните пера ще се наложат изключително големи увеличения спрямо същите четири месеца на 2025. При социалните разходи - с една четвърт. При издръжката - с две трети. При субсидиите - с три четвърти. При капиталовите - двойно. Средно на месец до края на годината трябва да се харчи по близо 6 милиарда евро - повече от абсолютния месечен рекорд откак поне аз имам данни.

Или ще ги изхарчат, или няма да ги изхарчат. Ако не ги изхарчат, ще виси въпросът защо тогава ги планираха (че и вземаха дългове да ги финансират). Ако ги изхарчат, после никой да не се чуди на развихряне на други процеси в икономиката, примерно инфлационни

Какви изводи могат да се направят.

Справка от AI икономически модел:

Опасният капан на бюджета до края на годината: Има ли държавата „много пари“ или затъва в дългове?

Данните за изпълнението на държавния бюджет до края на август разкриват сериозна фискална аномалия, която поставя под въпрос както качеството на управление на публичните финанси, така и стабилността на икономиката.

Изложеният от икономиста Георги Ганев анализ показва стряскаща картина: д

До края на годината остават едва четири месеца, а за да се изпълнят заложените разходи, държавата трябва да увеличи плащанията си с десетки проценти спрямо същия период на предходната година – при социалните разходи ръстът е с една четвърт, при издръжката с две трети, при субсидиите с три четвърти, а капиталовите разходи трябва да се удвоят.

Средно на месец до края на годината трябва да се харчат по близо 6 милиарда евро – абсолютен месечен рекорд в съвременната статистика. Това породи логичния въпрос сред гражданите и бизнеса: означава ли това, че държавата разполага с много пари?

Истината: Държавата няма излишни средства, а разчита на дългове

Кратката и категорична отговорност е не. Огромните суми в бюджета не са знак за богатство или натрупани излишъци от успешна икономика. Напротив – те са резултат от събирани данъци и най-вече от нови заеми (държавен дълг).

Парадоксът се крие в това, че държавата планира мащабни разходи, които далеч надхвърлят реалните ѝ приходи. За да ги финансира, тя е принудена да излиза на финансовите пазари и да тегли скъп дълг.

Тези пари не са спестени – те представляват задължения, които ще трябва да бъдат връщани с лихвите от бъдещите поколения.

Ситуацията поставя управлението пред две неизгодни алтернативи, всяка от които носи сериозни рискове:

Сценарий 1: Средствата се изхарчват накуп в края на годината. Наливането на средно по близо 6 милиарда евро месечно в икономиката за кратък период ще създаде мощен инфлационен натиск.

Подобно рязко инжектиране на ликвидност стимулира изкуствено вътрешното търсене, обезсмисля усилията за овладяване на цените и води до прегряване на ключови сектори като строителството и обществените поръчки.

Сценарий 2: Средствата остават неизхарчени. Ако администрацията не успее да усвои тези пари, на хартия дефицитът може да изглежда по-нисък, но възниква фундаментален управленски въпрос: Защо тези средства бяха планирани и защо за тяхното покритие бяха поети скъпи държавни дългове, при положение че стоят неизползвани? Това е класически пример за неефективно управление и пилечене на ресурс за лихви по заеми.

Заключение

Цифрите в бюджета не са свидетелство за финансова мощ, а индикатор за хронични проблеми в планирането и времевото разпределение на разходите.

Традиционното „наваксване“ в последните месеци на годината изкривява икономическата среда, натоварва данъкоплатците с ненужни дългове и поставя под риск макроикономическата стабилност. Реалността показва не че държавата е богата, а че управлява публичния ресурс на ръба на устойчивостта.