Народни вярвания за дните от седмицата - Във вторник не се захваща нищо ново, а най-щастлив е ...

02/12/2015, 22:15

Всеки ден от седмицата в народните вярвания е натоварен с религиозно-магически представи, наслоявани в продължение на много хилядолетия... Знае се точно в кой ден какво да се предприеме, кога човек не трябва да работи, за да не го настигне лошият късмет и денят да му донесе само неприятности.

ПОНЕДЕЛНИК

Магията на "първия" ден Понеделник се почита като начало на новата седмица и във връзка с магията на "първия ден". За него се казва "нов лен, нов късмет", затова той е много добър и щастлив ден.

Винаги в понеделник се започват оран, сеитба, жетва и вършитба. В понеделник се започва строеж на нова къща, сграда или кладенец. В понеделник се влиза в нов дом и се запалва първият огън в огнището. Вярва се, че роденото в понеделник дете е късметлия. То става учител или свещеник. Лош е само "чисти" или "песи" понеделник от Тодоровата неделя .

ВТОРНИК

В "хаталия" не се захваща ново Според народната представа той е лош, тежък (хаталия) ден. Вторник се пости и тогава е забранена домашната работа и сексуалното общуване. Жените, които кроят и шият дрехи във вторник, овдовяват бързо - вярва народът. Тези пък, които предат и тъкат, "изгарят" де- цата, житото на нивите си. Най-страшен е "черният", "лудият" или "куцият" вторник. Във вторник се забранява започването на нова стопанска дейност и каквито и да било начинания.

СРЯДА

Понякога добра, друг път - не Срядата и петъкът са най-тежките дни, според традициите. Постът е задължителен. Съпрузите спазват сексуално табу, защото ако в този ден се зачене дете, то ще се роди "кусурлия". Мъжете не се бръснат, а жените не мият косите си, за да не овдовеят рано. Забранява се всякаква женска работа, за да не "изгорят децата и къщата". Най-страшна е черната и луда "русалска" сряда, която заплашва с болест и гръм (25-ият ден след Великден).

ЧЕТВЪРТЪК

Щастливият ден Четвъртъкът е един от щастливите и добри дни от седмицата, тъй като е четен и е свързан с положителното начало. Има предположения, че той е ден на славянския мълниеносец Перун. Роденото в четвъртък дете се радва на добра съдба - то е работливо и много богато. В четвъртък се влиза в нова къща и тогава се пали първият огън в огнището. В четвъртък може да се започне нова работа. Особено се почитат "Седемте Велики Четвъртъка". Първият е преди Великден и тогава се боядисват червените яйца. Има поверие, че в навечерието на този четвъртък, заровено в земята имане проблясва като пламък.

ПЕТЪК

Покровителка е св. Петка Той е посветен на св. Параскева или св. Петка, почитана като покровителка на жените и техните домашни дейности. Всеки петък е постен и в неговото навечерие се спазва сексуално табу. В петък жените не работят с вълна - не влачат, предат, тъкат. Не перат и не се мият. Вярва се, че през годината има дванадесет "черни петъци": срещу Димитровден, Коледа, Сурова, Водици, Трифон Зарезан, Тодоровден, Средапостни-ца, Великден, Русаля, Петровден, Голяма Богородица и Кръстовден. За най-страшен се смята "разпетият петък".

СЪБОТА

Свръхестественият ден Това е ден, посветен на мъртвите. В събота се правят всички помени и задушници. Родените в събота са надарени със свръхестествени способности: те разгадават сънища, разпознават магьосници и виждат демоничните сили (вампири, самодиви, таласъми).

НЕДЕЛЯ

Благословеният ден Според Библията и българските средновековни извори, Господ сътворил света за шест дни. Седмият бил обявен за почивка. За българите неделя е празник - не се работи, стопаните се измиват, обличат чисти дрехи и ходят на църква. В неделя се правят годежи и сватби (с изключение на Мръсните дни и Великденските пости), тогава се посрещат гости. Вярва се, че родените в неделя хора, без да работят, постигат всичко в живота - знание, пари, имот.

За жената