Фискалният съвет: Бюджет 2026 залага на дълг вместо на реформи

26/06/2026, 16:40

Пиксабей

В проекта на Закон за държавния бюджет на РБ за 2026 липсва стратегия за провеждане на необходимите структурни реформи в публичния сектор. Вместо решителни консолидационни действия, проектът залага на разходни корекции и дългово финансиране, което влошава дългосрочната фискална устойчивост на страната и излага публичните финанси на опасност. Това се посочва в официалното становище на Фискалния съвет по проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г.

В документа ФС изразява безпокойство от липсата на реална консолидация и планирания дефицит от 5,7% от БВП, който узаконява надхвърлянето на Маастрихтските критерии. Анализът предупреждава за рискове от дългова спирала, фиктивни разходни реформи и засилен натиск върху бизнеса.

Основни акценти от документа на Фискалния съвет:

Голям дефицит и липса на фискална консолидация: Планираният дефицит по КФП от 5,7% от БВП (7,19 млрд. евро) за 2026 г. влошава фискалната позиция на страната. Проектобюджетът узаконява трайното надхвърляне на Маастрихтския критерий от 3%.

Липса на реални структурни реформи: Правителството не предприема достатъчно реформи за оптимизиране на неефективните разходи в публичния сектор. Заложеното 10-процентно съкращение на разходите за персонал от септември 2026 г. спестява едва 85,0 млн. евро.

Непоследователна осигурителна реформа: Частичното прехвърляне на личните осигурителни вноски към държавните служители и магистратите (в съотношение 80:20) е съпроводено с механизъм за брутно компенсиране на заплатите. Това изцяло неутрализира фискалния ефект през 2026 г. и на практика отлага същинското преструктуриране за бъдещи периоди.

Прехвърляне на тежестта върху бизнеса: Номиналният ръст на данъчно-осигурителните постъпления през 2026 г. се дължи на приходни мерки, които натоварват директно реалната икономика. Сред тях са вдигането на максималния осигурителен доход на 2 300 евро, служебното увеличение на осигурителните прагове, ускоряването на акцизния календар и 30-процентния ръст на винетките. Резервите от изсветляване на сивия сектор са надценени в разчетите.

Дългова спирала: Отказът от свиване на текущите разходи води до натрупване на нов дълг, който се очаква да достигне 51,1 млрд. евро (35,7% от БВП) в края на 2028 г. Лихвените плащания нарастват рязко, изземайки ресурс от ключови сектори като образование и здравеопазване и превръщайки дълговото бреме в структурен дефект на бюджета.