Доц. Боюклиев: Ликвидирахме нашето производство и ядем вносни отрови

04/11/2026, 20:40

Кадър ТВ Евроком

България е ликвидирала собствения си селскостопански капацитет и днес разчита на вносни храни със съмнително качество, което застрашава пряко националната продоволствена сигурност и здравето на хората. Това заяви доц. д-р Огнян Боюклиев от Българската академия на науките в студиото на предаването „Делници“ по телевизия „Евроком“ тази сряда. Според агроексперта страната ни, която в миналото е изхранвала девет милиона души население и е изнасяла продукция за още 20 милиона потребители, днес не успява да осигури прехраната на едва шест милиона граждани заради липсата на адекватна държавна политика и законови вратички, обслужващи финансови интереси, пише dunavmost.com.

Като показателен пример за пробивите в граничния и пазарния контрол ученът посочи спрените наскоро 19 тона ябълки от Република Северна Македония с опасно високо съдържание на пестициди. Доц. Боюклиев призова българските власти незабавно да сезират компетентните европейски комисии в Брюксел, тъй като западната ни съседка е в процес на присъединяване към Европейския съюз и е длъжна да спазва строгите норми за безопасност и употреба на химикали. Това не е изолиран случай – още през март тази година експертът предупреди за сериозни рискове след открити високи нива на пестициди във втори кораб с аржентински слънчоглед.

Според учения огромните овощни масиви от миналото, сред които тези край село Тръстеник и в Пловдивска област, са напълно унищожени вследствие на нерегламентиран внос от трети страни и загубата на външни пазари след 2014 година. Още по-тревожна е ситуацията със законовите парадокси у нас, които заблуждават потребителите всеки ден в магазините.

„По сегашния Закон за храните, ако аз купя краве масло от Германия в големи опаковки по 50 или по 2 килограма и ги разфасовам в пакетчета по 250 грама, това нещо става български продукт съгласно този закон. Обаче те не го пипат, защото има някакви финансови интереси вътре“, коментира доц. Огнян Боюклиев в ефира на „Евроком“.

Идентична е схемата при месните и млечните деликатеси с традиционни наименования. Според агроексперта популярни продукти като еленски бут и филе „Елена“ масово се произвеждат с вносно германско месо, без това да е изписано на етикета, въпреки че славата на продукта идва от специфичното полупасищно свиневъдство у нас. В същото време традиционното българско бяло саламурено сирене от овче мляко е почти изчезнало заради постепенното ликвидиране на овцевъдството, а на пазара се предлагат изделия със сухо мляко, млечен концентрат и палмова мазнина. За сравнение в съседна Гърция 80% от пазара се държи от козе и овче мляко, а произходът на суровината и преработката са строго гарантирани.

Проблемът засяга и най-масовата храна на трапезата – хляба. По думите на учения около 75% от хляба у нас се купува от големите търговски вериги, където се използват готови замразени заготовки и хлебопекарни смеси, към които само се добавя вода преди печене. Публична тайна от три десетилетия е и практиката месо с изтичащ срок на годност в големите обекти да се преработва термично в кайма, кебапчета и кюфтета, които получават нов етикет и нов срок за продажба.

Вместо да преработва базовите си суровини във фураж, месо, мляко и брашно с висока добавена стойност – както прави Франция, където 60% от зърнопроизводителите са и животновъди – България продължава да изнася сурово зърно и да внася домати и мляко от държави като Полша и Испания. На този фон държавното субсидиране показва тежки изкривявания.

По официални данни от аграрния доклад на Министерството на земеделието за 2025 година, цитирани от доц. Боюклиев в студиото, от държавния бюджет са отпуснати около 36,3 милиона евро за сектора на тютюна. За сметка на това националната подкрепа за отглеждане на кози и овце възлиза на около 27,1 милиона евро, а за всички плодове и зеленчуци са заделени общо около 24 милиона евро, от които едва 11,2 милиона евро отиват за зеленчукопроизводство.

„На тютюна сме дали повече, отколкото на всичките, дето ги изброих заедно – по-важен е тютюнът, отколкото храната на нацията“, заяви иронично агроекспертът. Той допълни, че страната ни губи и значителен ресурс от Програмата за развитие на селските райони, където в отделни години се усвояват едва 50 до 60% от европейските средства заради липса на подготвени проекти, а очакванията към новия бюджет са ситуацията да се влоши още повече. Ученът обърна внимание и на изчезването на традиционните български сортове пипер като куртовската капия, както и на липсата на адекватна растителна защита, след като земеделци наскоро се оплакаха от внезапно изгниване на цялата си реколта.

Доц. Боюклиев критикува остро проектозакона за хранителната верига и опитите на политиците да регулират пазара чрез административни тавани на наценките. Според него в икономическата теория не съществува понятие като „справедлива цена“, а показната война с търговските вериги и шумните проверки по магазините са само политически пиар. Тъй като големите вериги заемат между 60 и 70% от пазара на дребно в цяла Европа, държавата трябва да ги превърне в партньор, който да предлага родна продукция, както се прави в Германия и Финландия.

„Пътят е да стимулираме нашето производство и да имаме активна аграрна политика, не да водиш война с веригите, а да направиш къси вериги за нашите производители“, подчерта ученът. Според него действащите наредби у нас на практика забраняват на малките фермери да продават продукцията си директно, докато по общинските пазари процъфтява фиктивната търговия.

„Взимам от кмета една бележка, че имам три декара домати, и цяла година на пазара в София продавам банани – това го виждаме всички, обаче си затваряме очите“, даде пример преподавателят от БАН. Той посочи за най-голям бич корупцията и нелегалния внос, а като реално решение очерта повишаването на доходите и справедливата данъчна и социална политика, за да могат българите да си позволят качествена, но нетрайна родна храна.

Агроекспертът предупреди, че според последния доклад на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО) и обширен анализ на агенция Ройтерс през следващата година световните цени на храните неизбежно ще растат, а в Европа и Великобритания се очаква дефицит на отделни хранителни продукти заради климатичните промени и военните конфликти. В самия край на разговора бе съобщено и за нов инцидент в Черно море – край Шабла дрейфува танкер с между 11 000 и 12 000 тона украинско олио, което по думите на доц. Боюклиев представлява сериозна екологична опасност за крайбрежието ни.