„Уолстрийт джърнъл“: Путин може да разшири войната извън Украйна

27/05/2026, 17:40

Снимка Булфото

В Европа нараства тревогата, че Владимир Путин може да се опита да разшири войната извън Украйна, след като Русия остава затънала на украинското бойно поле и засилва ударите си по Киев, пише „Уолстрийт джърнъл“.

В европейските столици се засилва опасението, че следващата стъпка на Москва може да бъде опит за промяна на баланса чрез разширяване на конфликта към други части на Европа.

През последните седмици Русия отправя все по-остри заплахи към балтийските държави. Тя е заплашила да бомбардира „центрове за вземане на решения“ в Латвия, след обвинения, че страната приютява украински оператори на дронове. Латвийските власти отхвърлят тези твърдения.

В Литва миналата седмица са били задействани въздушни тревоги, които са принудили правителството да се укрие в бункер, след като предполагаеми руски дронове са се приближили към въздушното пространство на страната от посока Беларус.

Министерството на отбраната на Русия също е публикувало адреси на компании, за които твърди, че участват в производството на дронове съвместно с Украйна в осем европейски държави, като е предупредило за „непредвидими последици“ и „рязка ескалация“, ако военната помощ за Киев не бъде прекратена.

Макар опасенията от разширяване на конфликта към Европа да не са нови, последните събития ги правят по-належащи. Няколко европейски служители по сигурността предупреждават, че Русия може да се опита да тества сплотеността на Организация на Северноатлантическия договор, като насочи действия към някоя от балтийските държави, шведски и датски острови в Балтийско море или територии на съюза в Арктика.

„Сигурността в Европа се влоши през последните 24 месеца и виждаме по-голяма склонност от руската страна да поема по-големи оперативни рискове в хибридните си операции, преминавайки и към кинетични елементи“, заяви шведският министър на отбраната Пал Йонсон в интервю. „Ние сме наясно, че трябва да се съсредоточим върху укрепването на способността си да възпираме и да се защитаваме срещу Русия.“

Според него последните заплахи на президента на САЩ Доналд Тръмп за изтегляне от НАТО и действията за намаляване на американските сили в Европа подкопават възпиращия ефект.

Висши европейски представители се опасяват, че Русия може да види „прозорец на възможност“ през следващите 12 месеца, докато петролният шок от войната в Иран създава допълнителни политически сътресения в Европа и засилва крайнодесни партии, които настояват за връщане към руски енергийни доставки и прекратяване на помощта за Украйна.

„Знаем, че целта на Русия е да заплаши цялата европейска архитектура за сигурност, затова има всички основания да бъдем изключително бдителни, да продължим подкрепата за Украйна и, разбира се, усилията за европейско превъоръжаване“, заяви френският министър по европейските въпроси Бенжамен Адад. Франция ще проведе президентски избори догодина, като кандидат с по-благосклонно отношение към Русия има сериозни шансове за победа.

„Това е по-скоро дългосрочна промяна на силите – малко или много Bangaranga шоу. Не трябва обаче да бъркаме шоуто с реалността“, коментира Руслан Стефанов
Разузнавателни и военни източници в няколко европейски държави посочват, че няма признаци Русия в непосредствено бъдеще да струпва войски или техника за атаки срещу балтийските държави или други части извън Украйна. В същото време те предупреждават, че през следващите месеци Путин ще бъде изправен пред труден избор заради изчерпването на ресурсите.

По оценки на западното разузнаване руските сили губят близо 35 000 войници месечно, повече, отколкото Кремъл може да набира. Продължаването на войната в сегашния ѝ мащаб скоро ще стане невъзможно без принудителна мобилизация, каквато Русия не е провеждала след частичната мобилизация от 300 000 души през 2022 г. Подобен ход би имал сериозни последици вътре и извън страната.

„Ако просто мобилизирате за тази война, това ще изпрати сигнал, че не печелите“, заяви върховният представител на Кая Калас. „Така се стига до момент, в който те трябва да ескалират, за да оправдаят мобилизацията. Това е много опасен момент.“

Сегашната патова ситуация се дължи до голяма степен на развитието на дроновата война и от двете страни. Линията на фронта се е превърнала в „зона на унищожение“, широка десетки километри, където всяко движение бързо се засича и атакува.

Украйна, подпомогната от технологии като Starlink, има предимство в ударите с дронове с голям обсег, което ѝ позволява да поразява руски логистични цели на над 100 мили зад фронта.

„Русия не може да си позволи да продължи войната в сегашния ѝ ход, защото ще попадне в капана на намаляващи ресурси“, заяви Олександър В. Данилюк. „Това означава, че Путин ще трябва да ескалира. Той може да го направи вертикално чрез увеличаване на насилието, включително ядрено изнудване без реална употреба на ядрени оръжия, или хоризонтално чрез разширяване на конфликта.“

Русия вече е провела внезапни ядрени учения с разполагане на бойни глави в Беларус. Москва също така предупреждава, че Киев ще бъде подложен на нова вълна от масирани удари и призовава чуждите посолства да напуснат столицата.

Путин продължава да твърди, че победата е близо, като описва украинското ръководство с крайно остър език и настоява, че ситуацията на фронта се влошава за Киев.

Няма индикации стратегическите цели на Русия да са се променили, включително доминация над Украйна и пренареждане на баланса на силите в Европа. „Русия може да променя тактиката си, но не и стратегията и целите си“, заяви украинската заместник-министърка на външните работи Мариана Беца.

В руската официална реторика Европейският съюз се представя като основен враг, който трябва да бъде отслабен или разрушен. „Русия ясно възприема ЕС като заплаха за своя модел на управление“, заяви еврокомисарят Майкъл Макграт. „Крайната им цел е да разрушат Европейския съюз.“

Според анализи в последни военни симулации украински дронови екипи са побеждавали по-големи части на силите на НАТО. Проблемът обаче е, че руските войски имат сходен опит и оборудване и биха се представили по-добре срещу европейски армии, отколкото срещу украинската.

За да стигне до такава ескалация, Русия първо би трябвало да попълни армията си. „Мобилизацията е технически възможна, системата е подобрена, но това би създало сериозно вътрешно напрежение“, заяви директорът на Естонска служба за външно разузнаване Каупо Розин. „Проблемите в Русия се натрупват: неуспехи на фронта, финансова ситуация и украински удари, които засягат икономиката и населението.“

Шведският министър на отбраната припомни, че стотици хиляди руски мъже са напуснали страната след мобилизацията през 2022 г. „Последния път имаше значителна мозъчна емиграция и спад в популярността на Путин“, заяви той.

Възможна атака срещу НАТО би била сериозна грешка, добави той: „Ще защитим всеки сантиметър от съюзническата територия.“

Идеята за излизане от патовата ситуация чрез разширяване на войната към балтийските държави би била изкушаваща, но изключително рискова за Путин, смята германският депутат Норберт Рьотген. „Това би било огромен допълнителен риск след недостатъчния успех срещу Украйна.“

Въпреки съмненията си, той допълни: „Трябва да вземем предвид, че Путин може да действа ирационално и ескалационно.“

btvnovinite.bg