Покъртителен разказ за "невинните" грешки в любовта и съдбата ни след тях: "Тогава не облякох бяла рокля, но после ми се случи нещо неочаквано"

08/01/2016, 21:03

Реших да споделя с вас как драмата на живота ми се превърна в моето щастие и как открих любовта там, където най-малко очаквах.
С Богдан бяхме гаджета още от гимназията, после ни приеха в един и същи университет и нямаше никакво съмнение, че един ден ще се оженим.
Най-близките ни приятели пък – Зарко и Марин, бяха дали заявка да ни станат кумове.
И наистина, в края на четвърти курс с Богдан избрахме дата за сватбата и заедно с бъдещите ни кумове намерихме подходящ ресторант.

Но не ми било писано да стана съпруга на Богдан.
Оказа се, че тайно от всички той въртял любов и с една колежка цели три години. И тя, макар да знаеше, че двамата ще се женим, направила всичко възможно да забременее от него и да го върже. Така на датата, на която трябваше да бъда булка, друга облече бялата рокля.

Не бях на себе си, имах чувството, че ще полудея и не исках да виждам никого. Единственият, който се опита да ме извади от депресията ми, беше Зарко.
булчинска рокля
Щастието ми се усмихна
Звънеше ми по телефона всеки ден, идваше вкъщи и почти насила ме извеждаше на разходка. Водеше ме на кино, купуваше ми торта и сладолед, като казваше, че те повишавали настроението.

А малко след сватбата на Богдан ми направи неочаквано предложение – да се престорим, че сме гаджета, за да нараним Богдан. Това ми се стори чудесно отмъщение. Където и да ходехме със Зарко, вечно бяхме прегърнати и се целувахме.
И двамата демонстрирахме колко ни е хубаво заедно и скоро вече всички знаеха, че сме гаджета. Новината стигна и до Богдан и когато му отидохме на гости, си личеше, че никак не му е приятно да ни види как се целуваме.
Хем ликувах, хем сърцето ми се раздираше от мъка. Защото ако си беше държал панталона здраво закопчан и не беше направил бебе на колежката, сега аз щях да съм негова жена.
Времето минаваше, със Зарко все така излизахме заедно и когато една вечер ме изпрати, се целунахме не за пред хората, а защото вече наистина го искахме – и аз, и той.
За годината, в която се правехме на гаджета, се бяхме влюбили един в друг. Аз разбрах колко по-готин е той от Богдан и че наистина държи на мен, без да ми кръшка.
Е, случи се неизбежното – след още една година се оженихме и може да се каже, че бях наистина щастлива. На сватбата ни, естествено, бяха Богдан и жена му.
Бившият ми годеник се напи и плака като дете, а съпругата му си тръгна унизена от сълзите му, без да дочака сватбената торта.

Оттогава минаха 20 години. Аз и Зарко имаме две деца и все така се обичаме. А Богдан се разведе малко след нашата сватба и повече не се ожени.
Понякога ни идва на гости и винаги когато си пийне, не пропуска да подметне, че той е трябвало да ми се радва. Зарко през смях му отговаря: Не съм виновен, че постъпи като глупак, братле, и изпусна най-прекрасната жена на света.

Лили

novinibg.net