Една българка написа: Не се раждаме изверги, но...днес, на площад „Славейков“, един мъж ме ритна

15/01/2016, 21:14

Както си вървях, усетих силен ритник в крака си отзад и се дръпнах встрани, мислейки че някой си прави нескопосана шега. Покрай мен ядосано премина мъж под 40-те, който гневно мърмореше нещо: „К’во се клатиш като патка, ма…“

Видях го като отмина – износени джинси, решително вкарани в джобовете ръце, вдървено от яд тяло, заканително приведен гръб – един боец мина покрай мене, който ходи по бойно поле, воюващ със света.

Не, не се ядосах. Стана ми смешно. Макар че не е смешно. Много хора превъртат в това безмилостно време… Но има и много – и те са много повече, които устояват на агресията. И това е прекрасно!

Забраних си да мисля и още повече да пиша за убийството на момчето във Враца… Но като ме ритнаха и мен на площада, посред бял ден, реших да споделя.

Беззаконието, бруталният личен пример на хора, които са по върховете на обществото, липсата на справедливост – от години, от много повече от 25 години, води до трайни промени в манталитета на хората. Те не се раждат изверги, но средата може да ги превърне в такива.

Потресаващо е, че момчето от колата е било снабдено с бокс…, както и неговите убийци.

Днес всички сме снабдени с боксове – до това ни доведе провалът ни като демократи. Защото всъщност не живеем в демокрация и това трябва да е ясно – както трябва да се изясни и защо е така и в какво всъщност живеем.

Да, сега имаме право да говорим – но икономически, правно, а в някои случаи и интелектуално, ние сме в 80-те години на миналия век, в годините на „зрелия социализъм“. Който всъщност беше управление на една шайка престъпници.

Бел. ред. – коментарът е от профила на Мила Искренова във Фейсбук, публикуваме го с нейно разрешение, съобщава ploshtadslaveikov.com