Изповедта, която ще ви смрази! Ислямизъм или нацизъм - избирайте или бягайте

18/01/2016, 16:27

Автор и фото Дария Асламова, kr.ru

Кореспондентът на kr.ru Дария Асламова се срещна в Нюрнберг с руснаци, които трайно са се заселили в Германия вече 20 г. Това, което те разказват, ще ви накара да настръхнете и да погледнете с нови очи на сегашната ситуация в Европа.

Тих, приятен и дори сладък е немския град Нюрнберг. Това е града на играчките, богат, но същевременно някак сънен. Точно като в приказките на Хофман. В ресторантите предлагат отлично свинско печено. По улиците – скъпи магазини. На един от тях виси плакат: „Добре дошли, бежанци. Заповядайте при нас с целите си семейства”. Аз съм в шок. Разбирам, когато един нещастен, изпаднал в беда човек, се стреми към вас и търси убежище. Но да поканиш цялото му семейство (а у източните хора семействата са огромни – по 20 човека минимум) — това е абсурд!

Преди шест месеца в града не се знаеше както е страх. А след това се появиха бежанците. А след тях – магазините, от които свободно можеш да си купиш средства за самозащита. Всички газови пистолети вече са изкупени.

„Страхувам се за съпругата си”, коментира Алекс Фосс, руснак, заселил се в Германия през 1993 г. от Таджикистан. „20 г. съм живял в ислямска страна и добре познавам психологията на мюсюлманина. Те не нападат, когато са сами, а в група. И ако моята Олеся (тя е германка) я обкръжат петима агресивни мъже и тя удари шамар на един от тях, това ще провокира всички останали. Въобще кой ще защитава Германия? В руското училище ме научиха как да стрелям, как да разглобя и сглобя автомат Калашников. Ако се наложи, аз мога да защитя семейството си. А германците? Те на нищо не са научени.

Олеся и Алекс живеят в Германия вече 20 г. Преди шест месеца Олеся всяка сутрин тичала за здраве в близката горичка. Днес това вече е история. Защото на два километра от дома й има лагер за бежанци. И се подготвя отварянето на още два големи лагера.

„Работя за голямата компания МАN, която произвежда автобуси”, разказва Алекс. „Част от производството е изнесено зад граница и сега в пустите вече складове на компанията настаниха бежанци. Работя през една стена от тях. Всеки път, когато излизам от работа, за да обядвам, виждам едно и също: жените перат, а мъжете седят в кръг и играят на табла или клюкарят. В помещенията си имат отопление и легла. В двора се намират душовете и тоалетните. Всеки ден при тях пристига немска служба, която почиства. Само си представете – германците им метат двора, мият им тоалетните и баните, а не си седят отстрани и ги наблюдават. Бежанците имат страшно много свободно време. Защо те не почистват след себе си? Веднъж, когато отивах на работа, един от охранителите на лагера ме помоли да постоя вместо него на поста му за пет минути, докато той отиде до тоалетната. И аз се съгласих. Разбрах, че просто не достига персонал за тези лагери. И се питам, защо не изберат отговорни и позитивни хора сред бежанците, които да следят за вътрешния ред в лагера. Много от тях говорят английски и са образовани. Все пак това не са само бедни хора.
Промените настъпват бързо. Например, срещу моя офис имаше огромен магазин, където продаваха всичко за дома. Врати, мебели – всичко, което поискаш. А сега този магазин е затворен и в него настаниха бежанци. На децата в обикновените училища им взеха физкултурните салони. (Това значи, че са били съкратени учители.) Или пък фактът, че преди със средства на града се пращаха децата от по-бедните семейства в детски лагери, на екскурзии. Аз самият съм ги возил, когато бях доброволец. Сега тези лагери са закрити за децата, там са настанени мигранти. Кажете ми как е възможно да вземеш от своите, за да дадеш на чуждите. Ако имам богата трапеза и някой неканен дойде, аз ще го нагостя. Или даже ще разделя храната си с него. Но няма да взема хляба от устата на детето си, за да го дам на незнайно кого, при положение, че то е гладно.

Разберете, не съм против бежанците. Самият аз бягах от войната в Таджикистан и потърсих убежище в Германия. Точно затова често сравнявам своя опит, преживяното, с поведението на новите бежанци. Знам какво е война, затова ги съжалявам. Но когато ние бягахме, първо изпращахме на сигурно място родителите си, съпругите си и децата си. Чак след това и ние бягахме. Разбира се, беше трудно да се интегрираш. Руски манталитет – скандали и водка. Ние избягахме от разпадащият се СССР през 90-те години. Научихме езика, приехме законите на страната, където потърсихме убежище, намерихме си работа. Ако исках да си хапна пелмени с водка, се черпех вкъщи.

А това, което става сега, е, че тук пристигнаха да търсят убежище 90 процента здрави мъже, на които естествено, им трябват жени. И чии ще са тези жени? Нашите. Емоциите след нападенията в Кьолн все още кипят. Виждам бащи, които имат дъщери и си мисля: Слава Богу, аз имам син. В училищата сега се провеждат специални занятия – какво трябва да правят децата, когато видят голяма група бежанци, как да се държат с тях. Ние водим нашето дете на детската площадка и често говорим с другите родители. И ето, на родителите от училищата им изпратиха писма, в които съветват момичетата да не носят шорти и поли, да не се обличат с предизвикателни дрехи, а да избират такива с дълги ръкави. И ние се питаме – има ли бъдеще за нас? Защо на бежанците им раздават по 620 евро от нашите данъци, а същевременно пенсиите на повечето германци е 500 евро.

Преди на работа си говорехме за футбол, а сега само за бежанците. Не познавам нито един германец, когото сегашната ситуация му харесва или пък го устройва. Защо на жена ми й трябва да мисли с както да се облече, за да не предизвика внимание на обществено място? Остава само една бурка да си надене и така да отиде до магазина. При това наскоро влезе нов закон – във вестниците вече е забранено да се назовава националността на престъпниците. В Германия: няма дума, значи няма проблем.

Мой приятел познава полицейски комисар. И на по бира той разказал следната история. Отива в полицията жертва – ограбена, пребита или насилена. Документите за престъпленията, извършени от бежанци, ги държат в отделна папка. Защо? Защото като минимум е необходимо да се осигури преводач и представител на консулството от неговата родина. И тези услуги трябва да се платят от бюджета на града. И как да разбереш този човек, престъпникът, от която държава идва? Той няма паспорт. И после мигрантът не може да плати 1000 евро глоба. Той няма пари. Освен това бежанецът не е като гражданите да се подчинява на немските закони. Значи ще го освободят.

Ако ситуацията се влоши, ако през тази година дойдат още милион мигранти, какво ще правим? Или трябва да приемем исляма, или нацизма. А аз не искам! Аз съм нормален човек и искам да остана себе си. След 20 години живот в Германия започнахме да се замисляме дали не трябва да се върнем в Русия. Хубавото е, че Олеся има руски паспорт, а на мен все още ми стои съветския. На Русия са й нужни хора, които са трудолюбиви и спазват нейните закони.

Вие как мислите?