Какво се случва с останките на Самуиловия враг - император Василий II Българоубиец?

01/10/2026, 10:36

Кадър Уикипедия: from the Middle Ages, unknown

Ето любопитния разказ на клуб "Военна история":

Напоследък българите се досетихме отново за цар Самуил, който брани нашата държава срещу ромеите през последните десетилетия на Х и първото десетилетие на XI век. Споменът за него отново ни обединява като народ по повод пренасянето на неговите останки от Гърция в България. Всъщност ние българите имаме огромен късмет, че Самуиловите останки са съхранени до днес в гроба му в базиликата на остров „Св. Ахил“. Те са преминали през всички катаклизми на историята през последните 1000 години и са се съхранили, за да можем днес да им отдадем почит.

Не можем обаче да кажем същото за останките на Самуиловия враг - ромейския василевс Василий II Българоубиец. След смъртта му през 1025 г. тялото му е погребано извън стените на Константинопол в църквата „Св. Йоан Евангелист“, където обикновено е бил военния лагер и откъдето преминават триумфите на пълководците, влизащи в столицата. Това е извършено по негова воля, защото е искал да почива до войниците си. През 1204 г. когато рицарите от IV кръстоносен поход завладяват ромейската столица останките на Василий II остават непокътнати, но църквата е ограбена. През 1260 г. когато никейската армия, командвана от император Михаил VIII Палеолог обсажда Константинопол намира в църквата „Св. Йоан Евангелист“ изправени останки на човек до една от стените на храма, а в устата му е сложена овчарска флейта. Никейците приемат, че тези останки са на император Василий II. Това е било най-логичното обяснение вероятно тъй като латинците преди обсадата са разкопали гроба му и са извадили останките.

След провала на обсадата никейците вземат останките, или каквото е останало от тях и ги препогребват церемониално в манастира „Св. Спасител“ в Силиврия. След османските завоевания следите на гроба и останките на Василий II окончателно се загубват. И до днес не се знае къде е гробът му.

Историята ни учи, че трябва да уважаваме и враговете си. Когато ромеите превземат Преспа не поругават останките на Самуил. Но и Самуил не е бил прочут със своята жестокост както е прочут именно император Василий II. Възможно е в съдбата на останките му да види някой божественото възмездие заради ослепените български воини, но ние не знаем. Фактите показват, че борецът за свобода и споменът за него са по-силни от оръжието на всеки завоевател. Споменът за Самуил обединява българската нация, но ние няма как като разказваме Самуиловата история да пропускаме императорът, когото Самуил насмалко не нареди до Никифор Геник (т.е. едва не го уби в боя при Траянови врата). Ако трябва да бъдем исторически обективни от сблъсъка между Василий II и Самуил победителят е Самуил. Това не го казваме от патриотарско мислене или национализъм. Обективен факт е, че докато Самуил е жив ромеите търпят провал в основното си начинание - да завладеят българската държава. Смъртта на царя е предизвикана от гледката на ослепените му 1 500 воини, които падат в плен на ромеите в битката при Ключ. Василий завладява българските земи едва след убийството на цар Йоан Владислав. Българската царица Мария - съпругата на Йоан Владислав предава столицата и държавата на ромейския василевс през февруари 1018 г.