Керемедчиев: Вземат се правилни решения за националния интерес, но не се обясняват

19/07/2026, 17:39

Кадър Bulgaria On Air

Ахилесовата пета на това правителство е, че понякога се вземат правилни решения, които защитават националния интерес, но те не се обясняват достатъчно добре на българските граждани. Това каза бившият заместник-министър на външните работи Милен Керемедчиев в предаването "Метроном" по Радио Фокус с водещ Цоня Събчева.

По думите му няма промяна във външната политика на България, а основният проблем пред управляващите е да обяснят това на своите симпатизанти и на хората, които са ги подкрепили на изборите.

"Основният проблем, който в момента имат управляващите, е да предадат информацията и да обяснят на своите симпатизанти защо всъщност няма голяма промяна във външната политика на страната ни", заяви Керемедчиев.

По отношение на Киевската декларация той подчерта, че от всички държави, присъствали на срещата в Киев, водена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, единствено Сърбия не е подкрепила документа.

"Това означава, че България ясно и категорично е подкрепила всички текстове на тази декларация без особени възражения", посочи той.

Коментирайки 21-вия пакет санкции срещу Русия, Керемедчиев припомни, че България е изразила резерви по отношение на три лица от санкционния списък, но според него това не представлява налагане на вето.

"По време на консултациите България, заедно с много други страни, изрази свои резерви и позиции по някои от точките в пакета", обясни той.

Керемедчиев даде примери и с други държави членки на ЕС. По думите му Италия е изразила резерви относно патриарх Кирил, а Франция, Гърция и Италия са поставили въпроси относно затягането на визовата политика на Европейския съюз. Германия, Франция, Полша и Нидерландия пък са се противопоставили на ограничаването на вноса на риба от Русия.

"Тези примери показват, че при съгласуването на подобен санкционен пакет всяка държава има право да изразява своите резерви. В крайна сметка външният ни министър подчерта, че България няма да наложи вето върху 21-вия пакет санкции. Това показва, че няма сериозна промяна във външнополитическата ориентация на страната ни", каза Керемедчиев.

Той отбеляза още, че когато Румен Радев е бил президент, се е срещнал само веднъж с украинския си колега Володимир Зеленски. Откакто е министър-председател обаче, вече са проведени поне две срещи със Зеленски, а българският външен министър е посетил Украйна за разговори по теми, свързани със сътрудничеството и енергетиката.

Според Керемедчиев една от основните слабости на настоящото правителство е комуникацията с обществото.

"Ахилесовата пета на това правителство е, че понякога се вземат правилни решения, които защитават националния интерес, но те не се обясняват достатъчно добре на българските граждани", коментира той.

Като пример посочи решението на България и още шест държави членки на Европейския съюз да блокират затварянето на поредна преговорна глава със Сърбия.

"Това е много важен механизъм, чрез който България показва, че разполага със силни инструменти в преговорния процес не само със Сърбия, но и с други държави кандидатки, включително Северна Македония. Подобни действия трябва да бъдат по-добре обяснявани на обществото, вместо хората да научават за тях от външни източници", подчерта той.

По думите му в много отношения правителството изостава именно в комуникационен план.

"Сигналите, които се изпращат за вътрешна употреба, често са по-объркани от тези, които България отправя към своите европейски и евроатлантически партньори", коментира Керемедчиев.

Той коментира и т.нар. "Коалиция на желаещите", като обясни, че тя е създадена заради невъзможността Европейският съюз да постигне единна позиция по въпроса за финансовата помощ за Украйна.

Що се отнася до българското участие, Керемедчиев подчерта, че страната ни в момента не предоставя безвъзмездна помощ на Украйна.

"Това, което сме предоставили преди, отдавна е изчерпано. От няколко правителства насам България не предоставя подобна помощ. От друга страна, българската отбранителна индустрия продължава да подпомага Украйна чрез доставки през партньорски държави, което прави България един от сериозните износители на военна техника", поясни той.

"България ясно е заявила, че в момента не може да предоставя допълнителна финансова помощ заради ограниченията, свързани с бюджета и фискалната политика. Затова не виждам сериозен сигнал в неучастието ни в коалицията на желаещите, тъй като една от основните й задачи е именно предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за Украйна", посочи Керемедчиев.

По отношение на инициативата на девет държави за изграждане на общ противоракетен щит съвместно с Украйна той отбеляза, че не само България, но и нито една друга източноевропейска държава не е участвала в съответното съвместно изявление.