Писмо от Джевдет Мустафа от Кърджали: Тезата за "Турското робство" трябва да остане в учебниците! Това е полезно за турчетата

03/02/2016, 10:56

Без редакция и без да взимаме отношение относно съдържанието като право на отговор публикуваме писмото на Джевдет Мустафа от сдружение "Алтай", Кърджали

ОТВОРЕНО ПИСМО

от Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“, гр. Кърджали

относно: Обществения скандал за понятието „Турско робство“

Уважаеми Дами и Господа, Политици и Общественици,

Уважаеми Дами и Господа, Граждани на Република България,

През последните дни, всички ние ставаме свидетели на ожесточен спор, за понятия и определения, които фигурират или се предлагат в учебниците по История, и по точно за тезата за „Турското робство“.

По всички телевизионни, канали се показват как в много градове хората събират подписки, малки деца рецитират възрожденски стихове и пеят революционни песни, а политици и министри почти разплакани от страх от уволнение декларират, че и те се чувстват българи и че не са продажници на рода си.

Оказва се, че тази теза е дори и универсално средство най- вече за отвличане на вниманието на обществото от огромната корупция във властта и икономическата разруха в страната.

Най- интересното, е че този спор се води между българи, а не между българи и турци. Всъщност за нас, като представители на турското население в България, няма особено значение какво точно пише в учебниците по История, понеже тези учебници се пишат от историци българи, и субективната оценка на историческите събития винаги надделява.

Но все пак, за да се разреши настоящата „криза“ в общественото пространство и едновременно всички страни да са удовлетворени, нашето становище е, че тезата за „Турското робство“, трябва да остане в учебниците по история.

Това е най-ефективният и сигурен начин за етническо осъзнаване и запазване на етническата идентичност на турчетата и туркините още от малка ученическа възраст, понеже в Училище ще продължи практиката да им се вменява историческа вина, и ще продължи практиката да бъдат сочени с пръст като наследници на „поробители“, макар тези деца да произхождат от обикновени, често бедни турски родове.

Естествено този процес на етническо осъзнаване, чрез вменяване на историческа вина на децата още в Училище, неименуемо е свързан и с изживяване на позор, унижение и психологически стрес от тези деца, поради което семейството на всяко турче или туркиня може да си търси правата в българските и Европейските съдебни инстанции. Но поради големия процент на ниска грамотност, сред турското население в България, вероятно се предполага, че такива случаи на търсене на права няма да има.

И в заключение, въпреки, че се основава по скоро на литературни произведения, отколкото но исторически факти, нека тезата за „Турското робство“, си остане в учебниците по История, така българите ще са спокойни, че историята си остава „тяхната“, а ние турците живущи в България, ще сме спокойни, че децата ни няма да бъдат асимилирани, и че няма да загубят етническата си идентичност…макар и унижавани и сочени с пръст.

С Уважение,

Председател на Гражданско Сдружение „АЛТАЙ“: Джевдет Мустафа