Илия Добрев си отиде в деня на обесването на Левски (Обзор)

20/02/2016, 22:13

24 часа

снимка: Булфото

Сбогуваме се с големия актьор

в понеделник

“Татко си отиде внезапно в петък следобед. В шок сме. Толкова бързо ни напусна”, каза Яна - дъщерята на големия актьор Илия Добрев часове след кончината му. Един от най-достоверните изпълнители на ролята на Васил Левски угасна на датата от годишнината на обесването на Апостола.

Илия беше фин и изключително деликатен човек, знаехме, че боледува, но никого и никога не е занимавал с проблемите си, споделят негови колеги. Но на 10.II.

не е вдигал

телефона и на

най-близките си

приятели,

поискали да го поздравят за 74-ия му рожден ден. После разбрали, че е в болница. Приет бил с пневмония...

“Разделяме се с болка и тъга с един много талантлив, чувствителен и харизматичен български актьор, мисията на когото бе да работи за развитието на театъра, за победата на доброто, на творчеството и на състраданието в живота ни. С неговата кончина българската театрална сцена осиротя, той ще липсва на всички”, пише в съболезнователната телеграма до близките на Илия Добрев министърът на културата Вежди Рашидов.

Домът на проф. Добрев (той се отдава на преподавателска кариера в последните години - б.а) е на ул. “Хан Крум” - близо до театрите по “Раковски”. А там, в огромния хол преди години имало само една груба кръгла маса без покривка, но отрупана с неща за похапване за винаги гладното и жадно артистично войнство. Илия и съпругата му - актрисата Нина Стамова, приютявали всеки с любов. Вкуса към театъра наследяват и децата им - Яна е много успешен драматург, а Ясен - сценограф.

Вероятно българите ще запомнят Илия Добрев с абсолютно сполучливата роля на Васил Левски във филма на Вили Цанков “Демонът на империята”. Актьорът, избран заради приликата,

спечели сърцата

на масовия зрител

с душевните

качества,

с които надари легендарната личност. Той потърси чувствата, които един смел и обречен на народа си човек би изпитал в обикновени или опасни обстоятелства. Затова и Джингиби, както зрителите нарекоха героя на Илия Добрев, за да означат, че е свой, почитан и обичан от тях, остава ненадминат в българското киноизкуство.

“Докато Вили Цанков наблягаше и акцентираше върху твърдостта и доведената до фанатизъм устременост на Левски в апостолската му мисия, аз, изпълнявайки стриктно режисьорските му изисквания и заръки, упорито се опитвах да привнеса към екранния образ ЧОВЕКА с тъгата в очите му, разочарованията, умората, чувството за хумор. Много е важно артистът да не губи вяра в себе си. Нека се съмнява, нека се страхува, нека да негодува, но непрекъснато да има едно наум, че някъде там, дълбоко в душата му, се е сгушило нещичко, което той досега въобще не е подозирал, съвсем не е познавал. И точно сега е дошъл моментът да го извади наяве. И ела да видиш тогава! За мен, пък и за всички българи Левски е светец, велик човек. Но как се играе на сцената или пред камерата светец? Може ли някой да ми каже?”, изповяда той точно преди година за “24 часа”. До пробни снимки тогава стигат Коста Цонев, Наум Шопов, Любомир Киселички, Руси Чанев.

Аз обаче, стане ли дума за Илия Добрев, си спомням един негов герой от сцената на Военния театър, където той прекара почти целия си професионален живот. В спектакъла “Напразни усилия на любовта”, режисиран от Леон Даниел, той играе Кратун, прост човек, селянин, но

с природна дарба

да прави гафове

и да разсмива околните, каквото и да се случва. Кратун се появява сред знатните приятели на краля, обрекли се на безлюбовие, за да каляват сърцата си, и обяснява защо го изпращат, за да бъде наказан. На въпроса как е бил уличен в ухажването на селската мома Жакнета, зададен от Бирон, Кратун-Илия Добрев обяснява: “Просто уличен, макар че не на улицата, а в парка. То беше само едно вместопрестъпление, а господин приставът вика: “Три стават!” защото, казва, по трите точки си престъпил устава формално. Първо, пристъпил си към нея - значи: “пристъпление”; второ, целунал си я право в устата - значи “противоуставно”; и трето, пипал си ѝ формите - значи “формално”. Да си припомним как Илия Добрев извикваше масов смях в залата, според мен, е магически начин да го изпратим във вечния му път. Той, сериозният професор по актьорско майсторство, винаги разумен, логичен и сдържан, на сцената

ставаше шегобиец,

клоун, объркан и

сбъркан човечец, намирайки безпогрешно комичните черти на героя си. След Военния театър той се премества в Сатиричния и според мен там му беше мястото. На неговата сцена той стана Чичиков, Глумов, Бригела от “Слуга на двама господари” на Голдони, Преображенски от “Кучешко сърце” (за тази роля, също както за Кратун, получава годишната награда на Съюза на артистите). Това са изпълнения висш пилотаж на артист, който е врял и кипял не само в комичните, но и в драматичните роли. С това си качество Илия Добрев бе незаменим в механизма на един театър. И с неговата липса мястото остава празно, не може да бъде запълнено от друг актьор.

Но Илия беше майстор и на детайлните психологически разработки на героите си на сцената. Една от звездните му роли е на Джордж в легендарната пиеса на Олби “Кой се страхува от Вирджиния Улф”, която Младен Киселов постави в НДК малко преди събитията от ноември 1989 г. Да изпратим сега Илия Добрев със смеха, който предизвикваше на сцената, ми дават основание неговите намеси в разговора ми с Марин Янев и Стефан Мавродиев след прекрасното им представление “Търси се стар клоун” в Народния театър в режисурата на Ивайло Христов.

Илия обяснява участието си: “Представлението е изповед за времето, в което сме живели, в което живеем, и за бъдещето, в което ще живеем. То е философска клоунада. Отдавна не ми се е случвало да идвам на представление с такова удоволствие! Дори през деня очаквам с нетърпение да дойде часът на представлението. Тръпката е голяма!” Той казва, че често в живота извън театъра е реагирал като клоун.

Ще се поклоним пред паметта на Илия Добрев в понеделник (22.II.) от 13,30 ч в гробищен парк “Бояна”.