Световният пазар на хранителни стоки е изправен пред нарастващи геополитически и климатични рискове

20/06/2026, 00:30

Снимка: Пиксабей

Перспективите за световните пазари на хранителни стоки остават сравнително благоприятни, като производството на зърнени култури за 2026/27 г. се очаква да се задържи на исторически високи нива, макар и с лек спад спрямо рекордните върхове. Пазарните перспективи обаче остават силно зависими от климатичните условия, включително появата на Ел Ниньо, нестабилността на пазарите на енергия и торове, разтърсени от конфликти, геополитическото напрежение, несигурността около търговските политики и по-широките макроикономически неблагоприятни фактори. Това се посочва в нов доклад на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), предава БТА.

Очаква се световните реколти от пшеница, фуражно зърно и ориз през следващата година да отбележат спад спрямо рекордните нива, но да останат високи, като предлагането ще бъде подкрепено от обилни запаси, според новото издание на „Перспективи за храните“ на ФАО.

Докладът на ФАО за храните, издаван два пъти годишно, предоставя актуализирани пазарни оценки и прогнози за производството, потреблението, търговията и запасите от основни хранителни стоки, включително зърнени култури, маслодайни култури, захар, месо, млечни и рибни продукти. Новото издание предлага допълнителна информация за последиците от алтернативните горива и регулациите за чиста енергия в международното морско корабоплаване, връзките между цените на захарта и енергийните продукти, пазарите на торове и глобалните разходи за внос на храни.

Според главния икономист на ФАО Максимо Тореро агрохранителните системи са стабилни на производствено ниво, но са изложени на нарастващи рискове, изискващи поддържане на търговските потоци и устойчивост на веригите за доставки. Прогнозира се, че световното производство на зърнени култури ще намалее с 2 на сто през 2026 г. спрямо предходната година до 2 982 милиона тона, докато се очаква 1 на сто ръст на потреблението. Прогнозите са потреблението на зърнени култури на глава от населението в страните с ниски доходи и дефицит на храни да намалее незначително, с 0,4 на сто.

Основни изводи от анализа на стоките:

Очаква се световното производство на пшеница през 2026/27 г. да спадне с 3,8 на сто до 810,9 милиона тона, поради по-слабата реколта сред основните страни и региони износителки, по-специално Австралия, Европейския съюз и САЩ, където понастоящем се очаква спад с 21,3 на сто.

Световното производство на фуражно зърно през следващата година се очаква да намалее с 1,2 на сто до 1619 милиона тона поради по-малкото засети площи и по-ниските добиви в Северна Америка, въпреки че перспективите в Южна Америка изглеждат стабилни, особено за царевицата в Аржентина.

Прогнозира се, че световното производство на соя през 2025/26 г. ще постави нов рекорд от 432,3 милиона тона, тъй като непрекъснатият растеж в Бразилия и Русия вероятно ще компенсира повече от очакваното намаление в Аржентина, Индия и Северна Америка.

Очаква се световното производство на месо да нарасне с 1 на сто до 391,3 милиона тона, като производството на птиче месо ще се увеличи с 2,5 на сто, докато това на говеждо месо ще намалее.

Световното потребление на растителни масла се предвижда да надмине производството през 2025/26 г., което ще доведе до по-тежки пазарни условия и спад на запасите за трети пореден сезон.

Очаква се световното производство на риба и аквакултури да се увеличи с 1 на сто през 2026 г. до 200,5 милиона тона, като производството на аквакултури ще нарасне с 2,9 на сто, водено от скариди, сьомга и шаран, въпреки че уловът от див риболов ще спадне с 1,1 на сто. Това се дължи предимно на намалените квоти за важни северноатлантически запаси, включително скумрия, херинга и евентуално треска, както и на аншоата в Перу.
Специален фокус върху горивата за корабоплаването и малките островни развиващи се държави, динамиката на биогоривата и пазарите на торове

Преходът на Международната морска организация към използване на алтернативни горива и енергийни източници може да бъде ключов за постигане на целите за нулеви нетни емисии на парникови газове, но също така може да има важни последици за пазарите на агрохранителни продукти, особено в малките островни развиващи се държави. Това се посочва в специална глава в новото издание на „Перспективи за храните“.

Публикацията предлага и поглед върху това как се е развила връзката между цените на етанола и захарта от 2012 г. насам. Анализът показва, че макар краткосрочните корекции да са ограничени от циклите на реколтата, преработвателния капацитет и договорите, производството и запасите реагират по-постепенно на очакваната рентабилност.

Друга глава разглежда тенденциите на пазара на торове, отчитайки спад от 20 до 25 процента в обема на световната търговия с торове между януари и април 2026 г. в сравнение със същия период на предходната година. Въпреки че напоследък се наблюдава известно забавяне на покачващите се цени, остават опасенията за предстоящия селскостопански сезон 2026/27 поради застоя в покупките на ключови пазари като Европа и Северна Америка, особено за азот и фосфати. Пазарните условия остават силно чувствителни към събития, засягащи транзита през Ормузкия проток.

Разходи за внос на храни

„Перспективи за храните“ представят и актуализираната оценка на ФАО за световните разходи за внос на храни през 2025 г., като се изчислява, че те са нараснали със 7,9 процента спрямо предходната година, достигайки нов рекорд от 2,22 трилиона щатски долара.

Увеличението на глобалните разходи за внос на храни се случи въпреки намаляващите разходи за внос на зърнени култури, захар и маслодайни семена. То се дължи на голямо увеличение на цените на продуктите с по-висока стойност, по-специално кафе, какао и подправки, животински продукти, риба и плодове и зеленчуци, внасяни предимно от страните с високи доходи.

Разходите за внос на храни от страните с високи доходи, които представляват повече от две трети от общата сума, са нараснали с 9,3 на сто, в сравнение с 4 на сто за страните с горна средна доходност, 7,9 на сто за страните с по-нисък среден доход и 6,7 на сто в страните с ниски доходи.

Предишният анализ на ФАО показа, че при висок геополитически риск реакцията на разходите за внос на храни към даден шок в цените на петрола може да бъде почти два пъти по-голяма, отколкото при нормални условия. Несигурността, рисковите премии, разходите за застраховки и логистичните трудности засилват пренасянето на енергийните шокове върху разходите за внос на храни.