Русия става все по-могъща: След Сирия взима под крилото си Тунис и Мароко

20/03/2016, 08:34

Занапред, опирайки се на примера си в Сирия, Москва може уверено да гарантира подкрепата на две държави от Магреба, изправили се пред заплахата на ислямизма – Тунис и Мароко, пише Boulevard Voltaire.

По този начин, създавайки защитна зона в средиземноморския регион, предаде "Блиц", Русия ще улесни задачата си по противопоставянето на турската хегемония и джихадистките движения, дестабилизиращи както Близкия изток така й собствените й периферийни региони.
Новината за изтеглянето на руските войски от Сирия се вписва в контекста на зачестилите външнополитически инициативи на Кремъл, пише Boulevard Voltaire. Например, според политолога Франсуа-Бернара Уига, руският ракетен подводен крайцер, който французите засякоха покрай своите брегове, е „демонстрация на сила” в Средиземно море.

Освен това, на 14 март руският външен министър Сергей Лавров увери своя колега от Тунис в подкрепата на Русия, съобщава изданието. И това се случва точно в момента, в който в Тунис се наблюдава възход на ислямистката „Партия на възраждането” и страната е заплашена от хаоса, обхванал Либия, както и джихадистките движения, беснеещи в съседните държави като Кот д'Ивоар.

Заедно с това руският президент Владимир Путин оказва подкрепа на Мароко по въпроса със Западна Сахара, с което дава на тази монархия надеждата за потенциална стабилност.

С една дума, новата средиземноморска политика на Русия започва да придобива реални очертания, отбелязва Boulevard Voltaire.

Занапред Кремъл ще може да разчита на примера в Сирия, за да увери своите северноафрикански и близкоизточни партньори в сериозността на дадената дума. При това руската стратегия „е подчинена на логиката за трайно сдържане”, се казва в статията.

От една страна, Москва се стреми да удържи реализирането на неоосманския проект на Анкара, чиято същност се свежда до възстановяването на сферата на влияние на Турция от Сараево до Кайро и от Мароко до Индонезия.

От друга страна, тя иска да удържи арабските петролни монархии и активно разпространяващите се ислямистки местни движения.

По този начин, руският лидер може да създаде в средиземноморския регион някаква защитна зона, прави извод авторът.