Стивън Хокинг изясни кога ще колонизираме Марс

29/03/2016, 00:09

Снимка: Theguardian.com

Колонизацията на Марс ще се състои в близките сто години, твърди знаменитият британски учен Стивън Хокинг в интервю пред агенция ТАСС, цитирано от БТА и Блиц.

"Вниманието на НАСА и на другите световни космически ведомства е съсредоточено върху Марс, отбелязва Хокинг. Това е най-близката приличаща на Земята планета, с почва и атмосфера. И въпреки че колонизирането на Луната би било по-просто - тя е само на три дни полет от Земята, усвояването на Марс представлява една по-интересна задача. За целта ще бъде необходимо създаването на една наистина автономна колония!", уверен е ученият.

"Аз не се съмнявам в това, че в близките 100 години хората ще живеят на Марс. За целта ще са ни нужни инвестиции, които ще ни позволят да подобрим нашите знания за оцеляването в условия на космическа радиация и опасностите от негативните изменения в човешкия организъм. Трябва да си изясним и как да се борим с отсъствието на жизненоважни ресурси извън пределите на Земята", подчерта професорът по гравитационна физика в университета в Кембридж Стивън Хокинг.

Британският учен Стивън Хокинг сподели също, че мечтае да полети в космоса и разчита, че такава възможност ще му се предостави в скоро време.

"В продължение на много години си мислих, че това е просто една мечта, доверява Хокинг. Прикован към земята в инвалидна количка, как бих могъл да изпитам величието на космоса освен с въображението си и със своята работа в теоретичната физика? Аз никога не съм си мислил, че бих могъл да видя нашата прекрасна планета от космоса или да се вгледам в безкрайността извън нейните предели. Това е полето на космонавтите, тези малобройни щастливци, които могат да усетят трепета и вълнението на космическия полет. Но аз може би ще имам шанса да полетя в космоса с компанията "Върджин галактик", която планира да осъществи суборбитални полети!"

Известният учен от началото на 60-те години на миналия век се бори с тежка болест - амиотрофична латерална склероза, която води до парализа и атрофия на мускулите. Сега ученият общува с външния свят с помощта на единствения му действащ мускул - мускулът на скулата му, който със специален датчик подава сигнал на компютърен синтезатор на речта.