Лекари, пострадали от агресивни пациенти, отиват със стрес на работа

02/04/2016, 11:27

Бтв

Преди две години фелдшерката Галина Ярмин е нападната пред Спешния център във Враца от сина на 50-годишен пациент с инфаркт. Болният още не бил свален от линейката и екипът се борел за живота му, но въпреки усилията на медиците починал.

„Налетя и ме удари два пъти с юмрук в главата, всичко стана толкова бързо, изплаших се, аз не очаквах такава реакция. Впоследствие от аутопсията се оказа, че пациентът, който почина, бил с инфаркт от три дни, така са го държали вкъщи, без да потърсят лекарска помощ, въпреки че болницата е на съвсем близко разстояние”, каза Галина Ярмин.

- А младежът защо ви удари, обясни ли ви, извини ли ви се?
- Ами бил афектиран, били сме се забавили, обичайните неща.

Фелдшерката лекувала последствията от нападението дълго време.

„Ей така ме удари с юмрук и аз инстинктивно се завъртях и ме удари още веднъж, вследствие на което бях с мозъчно сътресение, даже лежах в Александровска болница, една година пих лекарства и сега съм добре”, разказа Галина.

Младежът е осъден да заплати 1000 хиляда лева в полза на държавата.

16 години от живота на д-р Вълчев са преминали в ямболското спешно отделение. Най-драматичният случай в практиката му е на нощно дежурство преди три години. Чакалнята била пълна с пациенти, между тях - двама мъже, които напирали да влязат и счупили стъклото с юмрук.

"Слага крак на вратата и аз отново го моля - приятелю, бъди така добър, седни, изчакай. В момента, в който се завъртам - чувам чупене на стъкло и всички тези парченца от армираното стъкло се забиват в главата ми и в шията ми. Усещам как се стича кръв и тук всички...първото нещо, което направиха, сложиха един от тези столове, на които аз седнах, а тук се отвори една огромна дупка", спомня си д-р Валентин Вълчев от спешното отделение в Ямбол.

Нападателите избягали. Дошла полиция, но по записите от камерите не ги разпознали. Делото срещу неизвестен извършител било прекратено. Младият лекар помни и как афектиран баща го заплашвал с нож.

"Бащата, един мъж около 120-130 кг, метър и 90, здрав физически мъж, вървеше плътно зад мен и думите му бяха - докторе, искам да стоиш до сина ми, защото имам нож", обясни доктор Вълчев.

С годините пациентите ставали по-агресивни, а заплахите за саморазправа били ежедневие. Въпреки това лекарят не мисли за смяна на работното си място.

"Въпреки всичко, въпреки заплахите и пораженията, защото всеки от нас има поражения, физически или психически".

Емине Ролева е млад лекар в Спешното отделение в Гоце Делчев. Десетки са случаите, в които е попадала на агресивни пациенти или техни роднини. На работа тръгва със страх.

„Страшно е разбира се, особено нощно време, когато сме само нощна смяна 6 човека на работа, не дай си Боже единият екип е навън, оставаме тук две сестри, аз и един шофьор, ако дойдат една тълпа агресивни, просто се чудиш какво да направиш”, обясни Емине Ролева, лекар в Спешния център в Гоце Делчев.

Най-опасни били младежите по селата, особено когато са в по- големи компании.

„Имах едно нощно, миналия месец, февруари, никога няма да го забравя, цяла нощ адреси, много работа, накрая пиянско сбиване в едно село тук близо, докато отидем на мястото, те са избягали, отишли в съседно село, бременна жена, която е била в побоя, мъжът й не дава да стигнем до нея, а един млад младеж, софиянци, агресивни: „Колко време ви трябва”, точно си спомням, на главата ми висеше, млад, на мен и на сестрата – „Вас само за това ви бива, да не идвате, да закъснявате, един час висим”, а е нямало нищо такова и с агресия едва ли не вече беше готов да посегне”.

„Той крещеше, викаше, стрес ми беше, защото аз не мога да работя по този начин, спокойно да съм съсредоточена в работата си, обаче го игнорирах, защото ако бях се обърнала към него даже с лице, даже и една дума да бях казала, бях сигурна, че той ще ме удари, както мен, така и екипа, с който съм била, сестрата беше до мен най- близо”, разказа Емине.

Рецептата на младата лекарка е в такива случаи буйните пациенти да се игнорират.