ВАРНЕНЦИ ЗАБРАВИХА ДА ЧЕТАТ! ПРЕДПОЧИТАТ ЛАПАД ВМЕСТО КНИГА

---

 

Заради немотията: В книжарниците тихо като в храм

През последните години все по-малко хора заделят пари за нов роман

Пуст се оказа в Световния ден на книгата книжният пазар във Варна. Продавачите бяха наясно какъв празник е, но се шегуваха, че също така на тази дата се отбелязва и Денят на бъркането в носа. Защото на тях не им оставало нищо друго, освен да стоят и да чакат. Най-много да се спрат по няколко души и да питат за нещо конкретно, което им трябва, обясняваха те. Останалите минавали по тротоара, но не се обръщали към книгите. По-скоро спирали да си купят лапад от импровизираните щандове на възрастните жени в съседство. 

Преди около година книжните търговци бяха преместени от централната градинка зад градския часовник направо на тротоара редом до плодовете и зеленчуците. Там обаче клиентите рязко намалели, защото, първо, не било удобно за майките с колички и, второ, лятото пъплели цели орди джебчийки, дебнещи чужденците. Често се стигало и до лични пререкания с бабите, клекнали на тротоара, споделят търговците. 

Световният ден на книгата и авторското право, 23 април, се обявява като празник от ЮНЕСКО и се чества в целия свят от 1995 г. насам с идеята да се подпомагат четенето, публикуването и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право.

Датата не е случайно избрана, а е в чест на световноизвестните автори Мигел де Сервантес, Уилям Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега, починали на същия този ден през 1616 г.

През последните години и книжарниците не са това, което бяха. В тях често е тихо като в храм. Има дни, в които клиентите се броят на пръсти. Много от книжните магазини пък удариха кепенците. На тяхно място се появиха заведения за бърза закуска със звучни, най-често не български имена.

На хората им се чете, но немотията им пречи, коментира търговец, който беше седнал самотно зад щанда си и преглеждаше нов роман. Какво по-подходящо за Световния ден на книгата.

Мария Дамянова, търговец: Варна не е това, което беше

Стара варненка съм и виждам, че Варна не е това, което беше. Хората се изнесоха към София и чужбина, а тук дойдоха да се спасяват от по-малките населени места. Новото място, на което ни преместиха, е неподходящо. Освен това ползваме нови касови апарати, а някои търговци наоколо печелят съвсем необлагаемо. За да спечелим 20 лева, трябва да направим поне 100 лева оборот. За 500-600 лева на месец трябва да работим без нито един почивен ден и пак не е сигурно. Чакам първа възможност, за да замина за някъде. Тук не може да се стои.

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.