Температурите падат с 15°, циклони от Средиземноморието носят дъжд

18/04/2016, 22:02

24 часа

илюстрация: Синоптик

Вали по Цветница и Великден

След хубавото време през отминалия уикенд облаци и валежи се очакват още от вторник. Температурите ще паднат чувствително.

Времето у нас ще е динамично, защото през следващите дни Балканският полуостров ще е притегателен център на средиземноморски циклони.

Това съобщи шефът на синоптичната фирма TV-MET Петър Янков.

Във вторник срещу сряда ще има гръмотевична буря в Дунавската равнина. Ще падне и градушка.

Сряда ще започне с облаци и валежи в Северна и Източна България. Следобед от запад на изток облаците ще се разкъсват и слънцето ще се показва. В сряда температурите ще варират от 13-14 градуса в Добруджа до 20-21 в югозападните райони.

В четвъртък ще е студено за средата на април с максимални температури между 15 и 20 градуса. По-значителна облачност и кратки превалявания ще има над Добруджа и по Черноморието. Над останалата част от страната облачността ще е разкъсана, намаляваща до слънчево.

В петък утрото ще е студено с минимални температури между 3 и 8 градуса.

Има условия

за слаби слани

в Добруджа

и по високите западни полета. През деня обаче ще е слънчево и чувствително ще се затопли. Максималните темперлатури в петък ще са между 18 и 23 градуса.

На Лазаровден и Цветница отново ще има заоблачавания и условия за краткотрайни валежи и гръмотевици главно в следобедните часове. Максималните температури ще са между 18 и 23 градуса. Динамично ще остане времето и в началото на следващата седмица с чести превалявания особено във вторник.

Повече слънце и повишение на температурите ще има в периода от 27 до 30 април.

Следващият валежен период е на Великден. Очакваните валежи са между 20 и 40 литра на квадратен метър.

30 април е най-подходящ за туризъм по високите части на планините. Там ще вали по-малко и ще е сравнително топло. На височина 1500 метра температурите ще са 12-13 градуса.

По великденските празници най-сухо ще е по Черноморието. Дъждове се очакват на 2 май. Все още

морската вода

е твърде студена

за къпане -

едва 11-13 градуса. Вълнението ще бъде слабо.

Тези, които решат да прекарат почивните дни в Гърция, ще се радват на хубаво време.

От началото на април имаше много слънчеви и топли дни, в които софиянци използваха да се разходят и да си починат в Борисовата градина.

Интензивни валежи се очакват в района на Солун само на 2 май. Времето ще е идеално в Турция -топло и без валежи. Температурите ще достигат 32-34 градуса.
Май като цяло ще е по-хладен и с повече дъждове. На 3, 4 и 5 май повече ще вали в западните и централните райони на страната. Тогава има условия и за силни гръмотевични бури.

Около Гергьовден обаче времето ще е прекрасно - слънчево и с по-високи температури - между 22 и 28 градуса.

Според дългосрочната прогноза на TV-MET първата половина на лятото ще е с повече валежи заради активизиране на средиземноморските циклони, което през последните години се случва често заради глобалното затопляне. Засилват се условията за валежи в летния сезон. Август и септември пък ще са по-сухи и по-топли.

500 хил. евро срещу наводнения в Благоевград

ТОНИ МАСКРЪЧКА

Община Благоевград и македонската община Делчево са пред приключване на работата по проект за предотвратяване на наводнения на реките Брегалница и Бистрица на стойност 500 хил. евро по програмата на ЕС за Трансгранично сътрудничество.

Почистено е коритото на река Благоевградска Бистрица, оформят се нови баражи, рехабилитират се хидротехническите съоръжения по поречието на реката, разработени са цялостни планове за действие за защита от наводнения, проведени са обучения за реакция при наводнение. Същите дейности се изпълняват и в македонската община, като се очаква 2-годишният проект да приключи през лятото.

Обхождат до една реките в Родопите

ВАЛЕНТИН ХАДЖИЕВ

“Всички реки и дерета ще бъдат обходени тази седмица”, заяви областният управител в Смолян Недялко Славов.

Комисии ще бродят из тях за проводимостта на коритата, мостовите съоръжения над тях, както и състоянието на съществуващите корекции на реки, дерета и диги извън границите на урбанизираните територии на областта.

Проверките на речните корита са в изпълнение на разпореждане на премиера Бойко Борисов и това се прави 2 пъти в годината. Целта е преди пролетното пълноводие да се установи дали по речните корита навсякъде в областта има критични участъци.

Междуведоствената комисия, която е в широк състав, ще даде предложение кои участъци най-належащо трябва да се почистят, за да се гарантира безопасността на населението.

Досега по изготвен и съгласуван проект участъкът на р. Черна срещу затворническото общежитие в местността Герзовица е почистен, каза Славов.

“Няма осигурено финансиране, но от фонд “Бедствия и аварии” най-уязвимите участъци ще бъдат ремонтирани, а част от тях и в момента се отстраняват”, увери Славов.
Заради наводненията през януари община Смолян работи по критични участъци от поречието на река Черна, обясниха от кметството.

150 къщи в Бохот вече се наводниха

БУРЯНА БОЖИНОВА

Над 150 къщи в плевенското село Бохот бяха наводнени от подпочвени води след последните обилни дъждове преди седмица. Напълниха се мазетата и ниските етажи, залети бяха дворове. Влагата е пропукала стените по високите етажи.

За да спасят домовете си, хората са принудени да изпомпват сами. Водата от къщите обаче се излива по улиците и ги превръща в блата и развъдник на жаби. От тръгналата по платното вода се разрушава и пътната настилка.

Според кмета на Бохот Цветан Кънев проблемът с високите подпочвени води е от години и засяга близо една трета от жителите. Преди време в селото започнало изграждане на отводнителен канал, но е завършен само първият етап. Управникът Кънев търси съдействие от община Плевен да довърши канала, както е бил заложен по проект.

Тежки процедури бавят почистването на реките

ВАЛЕРИ ВЕДОВ

Критични са стотици участъци от реките - това е заключението на междуведомствените комисии в докладите им до областните управи. Само в област Враца тези участъци са 33, те се нуждаят от спешно почистване, за да се предотврати опасността от наводнения.

Реално обаче няма кой да чисти реките и това не се прави от лятото на миналата година. През юли 2015 г. парламентът гласува редица изменения в Закона за водите. Основната им цел бе да се спре нелегалният добив на инертни материали от речните корита, който нанася поражения на природата.

Удълбаването на речните легла не само унищожава живите организми, но води до подкопаване на мостове, защитни диги и засушаване на крайречните земеделски земи, казаха тогава защитниците на промените в закона.

Проводимостта на речните корита пък се използваше като претекст от различни фирми
да си осигурят лесни
разрешителни за
изземване на инертни
материали
С промените в закона контролът се засилваше и отговорността за състоянието на реките бе вменена на областните управители.

Законът за водите ги задължи, ако се установи необходимост от почистване на реките, да обявят обществена поръчка за избор на изпълнител, след което да продадат на търг добитите материали. Средствата от продажбата остават в бюджета на областната администрация и могат да се изразходват единствено за мероприятия за защита от бедствия, гласят измененията в закона.

Като удари сивия сектор и правейки първата решителна крачка в опазването на природата, законодателят обаче сякаш е пренебрегнал следващите стъпки. Новият закон се оказа неработещ.

За да възложи на която и да е фирма почистването на критични и затлачени речни участъци, областният управител според него първо трябва да възложи изработване на технически проект. След одобряването му следва търг и възлагане на тази дейност единствено по закона за обществените поръчки. Според експертите
заедно с обжалването
на процедурите това
продължава най-малко
8-10 месеца
Ако всичко е приключило, областната управа трябва да контролира дейността на избраните фирми, да осигури охраняван терен за депониране на добитите от реките инертни материали като пясък и баластра и после да ги продаде на търг.

Не е уточнено обаче кой ще извършва разделянето на тези необходими за строителството материали от тоновете тиня и хвърляните в реките боклуци.
За нито една от изброените дейности не са предвидени средствата, с които администрациите по места могат да поставят поне началото на дългата и сложна процедура.

В края на миналата година изтекоха всички дадени преди това разрешения на фирмите у нас, занимаващи се с добив на инертни материали и почистването на речните корита. Нови оттогава не са издавани.

Първи за създалия се вакуум сигнализираха кметовете на селищата, заплашени от наводнения при всеки разлив на преминаващите през тях или покрай тях реки.
Според тълкуването на закона от юристите сега и кметовете се нуждаят от проект и разрешение от областния управител за почистване на речните корита в рамките на селището.

Създалото се напрежение доведе и до куриози. Когато при големите дъждове река Скът излезе от коритото си и заля част от врачанското с. Нивянин, кметът му Милен Гайдарски реши да действа и да предотврати следващият разлив да потопи изцяло селото. Той поиска районът на реката, минаваща покрай селото, да бъде разделен на 25 участъка и те да бъдат почистени от местни доброволци. Отгоре обаче веднага размахаха пръст на Гайдарски и го предупредиха, че действа незаконно и няма разрешение от областния.

Мирослав Комитски, зам. областен управител на Враца: Налага се законът за
водите да бъде променен

Определено приетите изменения в Закона за водите не работят и това създаде напрежение между институциите, ангажирани с опазването и поддръжката на реките и другите водни басейни.

Областните администрации получиха нови функции, но те не бяха обезпечени със средства и нямаше как да бъдат изпълнени. Тяхното прилагане не бе уредено нито със закона, нито от последвалите наредби на МОСВ. Нямаме финансиране за цялата дейност, която ни е възложена за почистването на реките, като се започне от изработването на техническия проект и се стигне до търговете за продажбата на добитите от реките инертни материали.

Неизяснен напълно остава и въпросът как ще се контролира този добив успоредно с почистването на реките и кой ще изгражда изискваните по закона депа за съхранението на инертните материали до продажбата им.

В МОСВ вече са запознати с всички проблеми, произтичащи от приетите промени, и се надявам, че в скоро време те ще бъдат разрешени. Вероятно ще се наложи законът за водите отново да бъде поправян, след като депутатите се запознаят със становищата на експертите.

В началото на март с писмо до областните управители от МОСВ поискаха мнение по натрупалите се промени и по възраженията, направени от сдружението на фирмите, които добиват инертни материали и чистят реките ни. Очакваме в скоро време цялата процедура да бъде преразгледана и да се вземат предвид всички становища, за да може законът да проработи.

Областната управа на Враца вече има изготвен проект за планово почистване на речните корита. Той бе съставен след доклад на междуведомствената комисия, в която влизаха и представители на напоителните системи, на басейновата дирекция, на РИОСВ и на Гражданска защита.

За изпълнението на този проект са ни необходими 330 хил. лв. За да ни се предоставят тези средства, е необходимо проектът ни да бъде одобрен и да влезе като част от националната програма за защита от бедствия. Това трябва да се случи колкото се може по-скоро, защото почистването на реките е крайно наложително.