Грешките на Украйна, които България не трябва да повтаря: Как реагира Киев при първите руски провокации на границата през 2022 г.

13/10/2026, 10:46

Кадър Ютуб

В седмиците и месеците непосредствено преди пълномащабното нахлуване на Русия на 24 февруари 2022 г., ситуацията около украинските граници беше изключително напрегната.

Русия извършваше масирани военни провокации и така наречените операции „под чужд флаг“ (false flag), докато Украйна следваше стратегия на контролирано хладнокръвие и пълно въздържане от военен отговор, за да не даде на Москва търсения предтекст за война.

Какви бяха провокациите по границата и в Донбас?

През януари и февруари 2022 г. Русия и проруските сепаратисти в Донецк и Луганск рязко ескалираха ситуацията с поредица от режисирани инциденти:

Масиран артилерийски обстрел (февруари 2022 г.): Нарушенията на примирието по линията на съприкосновение се увеличиха стократно. Един от най-известните случаи беше обстрелът на детска градина в контролирания от Украйна град Станица Луганска на 17 февруари. Руските медии веднага обвиниха Украйна, но наблюдателите от ЕИСЕ (ОССЕ) потвърдиха, че снарядът е дошъл от окупираната територия.

Reжисирани „терористични атентати“: В Донецк и Луганск бяха взривени стари автомобили (включително кола на местния сепаратистки шеф на полицията). Твърдеше се, че украински саботьори планират атентати срещу цивилни и химически заводи.

Инсценирани нахлувания на украински диверсанти: На 21 февруари Руската федерална служба за сигурност (ФСБ) заяви, че е унищожила две украински бойни машини на пехотата (БМП) и е ликвидирала 5 „украински диверсанти“, навлезли на руска територия в Ростовска област. Украйна категорично отрече.

Заплаха от „геноцид“ и фалшива евакуация: Лидерите на сепаратистите обявиха масова евакуация на жени и деца към Русия поради уж готвено украинско настъпление. Впоследствие метаданните на видеообръщенията им показаха, че те са били записани дни преди обявените „спешни“ събития.

Трупане на войски под формата на „учения“: Над 150 000 руски войници бяха разположени по границите с Украйна и в Беларус под прикритието на съвместни военни учения.

Как се държа Украйна при първите провокации?

Поведението на украинското държавно и военно ръководство се характеризираше с няколко ключови елемента:

Строга заповед: Без отговор на провокациите

Украинската армия (ЗСУ) получи изрична заповед да не отвръща на огъня при провокативните обстрели край линията на съприкосновение, освен ако няма пряка заплаха за живота на войниците. Целта беше Русия да не получи кадри с убити руски войници или цивилни, които да използва като официален предтекст (casus belli) за нахлуване.

Публично запазване на спокойствие (Стратегията на Зеленски)

Президентът Володимир Зеленски и неговото правителство съзнателно омаловажаваха публично предупрежденията на американското разузнаване за предстоящо нахлуване.

Причината: Стремеж да се избегне паника в страната, срив на украинската икономика и масово изтегляне на капитали.

Зеленски призоваваше гражданите да останат спокойни, заявявайки, че „рисковете съществуват от 2014 г. насам“.

Трайна дипломатическа офанзива

Украйна настояваше за изпращане на международни наблюдатели от ЕИСЕ (ОССЕ) и чуждестранни журналисти директно на фронтовата линия в Донбас. Това позволи на световните медии да документират в реално време, че именно сепаратистите и Русия извършват обстрелите, а не украинската армия.

Скрита военна мобилизация и прегрупиране

Въпреки че външно Украйна демонстрираше спокойствие, зад кулисите войските се подготвяха:

Подразделенията бяха изведени от постоянните си бази, за да не бъдат унищожени от първия ракетен удар.

ПВО системите и авиацията бяха маневрирани и скрити на алтернативни летища и позиции (което спаси украинските ВВС през първите часове на 24 февруари).

В пълна тайна се подготвяше отбраната на ключови летища (като Гостомел край Киев) и основните пътни артерии.

Поведението на Украйна преди нахлуването беше балансиране между пълно въздържание от провокации на терен и тиха военна подготовка зад кулисите. Тази тактика предотврати опитите на Кремъл да представи войната като „защитна реакция“ или „отговор на украинска агресия“ пред международната общност.

С течение на времето и на базата на анализа на първите дни от войната, украински аналитици, военни експерти и самото политическо ръководство посочиха няколко ключови стратегически и организационни грешки в действията на Украйна непосредствено преди 24 февруари 2022 г.

Въпреки че стратегията за избягване на провокациите успя дипломатически, в оперативен план имаше пропуски, които струваха скъпо на страната:

Забавената публична мобилизация и затваряне на границите

Публичното омаловажаване на опасността: Желанието на правителството да предотврати паника и срив на икономиката доведе до това, че населението не беше подготвено. Много цивилни в граничните райони и около Киев бяха изненадани, а евакуационните коридори не бяха организирани предварително.

Късното обявяване на извънредно положение: Извънредното положение и мобилизацията на резервистите от първи оперативен чин бяха обявени едва на 23 февруари — по-малко от 24 часа преди първите ракетни удари. Това не остави време за своевременно разгръщане на ТРО (Терториалната отбрана) в граничните зони.

Пробивът от юг (Крим и Херсонска област)

Това се счита за най-тежката оперативна грешка в първите часове на войната.

Бързото преминаване през Перекоп: Руските сили от Крим напреднаха изключително бързо, преминавайки през тесния и лесен за отбрана Перекопски прошиек, превзеха Херсон и бързо блокираха Мариупол.

Неразминираните мостове: Основният въпрос, по който все още се води разследване в Украйна, е защо ключови мостове и инфраструктурни обекти (като моста при Чонгар) не бяха взривени своевременно, за да се забави съветското/руското настъпление от юг.

Подценяване на северното направление (Беларус)

Атаката към Киев: Въпреки предупрежденията на западното разузнаване, че Русия ще атакува директно столицата Киев през територията на Беларус и през Чернобилската зона, голяма част от най-боеспособните украински бригади бяха концентрирани на изток (в Донбас).

Летище „Гостомел“: Отбраната на стратегическото летище „Антонов“ в Гостомел в първите часове беше поверена предимно на новобранци от Националната гвардия. Макар те да оказаха героична съпротива и да забавиха десанта, Русия успя временно да завземе пистата, което създаде пряка заплаха за обкръжаване на Киев.

Забавяне в подготовката на цивилната инфраструктура

Укрития и бомбоубежища: Одитите след нахлуването разкриха, че голяма част от бомбоубежищата в големите градове (включително Киев и Харков) са били неизползваеми, заключени или превърнати в търговски складове.

Запаси от гориво и логистика: В първите дни имаше остър недостиг на гориво за цивилни и военни нужди, тъй като основните рафинерии и бази не бяха предварително разпределени или защитени.

По-късно президентът Володимир Зеленски призна в интервюта за западни медии, че ако страната беше обявила масова паника и мобилизация месеци по-рано, икономиката е щяла да се срине с $7 милиарда на месец, което е щяло да затрудни финансирането на армията. Той подчерта, че това е било съзнателно, макар и изключително трудно решение.