Хилда Казасян: С Чочо се запознахме на Великден пред църквата

30/04/2016, 17:22

Снимка: Булфото

Хилда Казасян е една от гранддамите на джаза у нас. Певицата, заедно с музикантите Христо Йоцов, Живко Петров, Михаил Йосифов и Димитър Карамфилов започва голямо турне в страната, като стартът е на 11 май в Стара Загора. На следващия ден те ще зарадват публиката в Пазарджик, следват Пловдив - 14-и, Русе - 25-и, Варна - 26-и, Добрич - 28-и, а финалът е на 1 юни в зала „България" в столицата. Дъщерята на големия български диригент и композитор Вили Казасян и певицата Надежда Ранджева е завършила Музикалното училище и Консерваторията със специалност „ударни инструменти“, но пеенето я привлича по-силно. Наред с музикалната си кариера и двата арменски ресторанта, които ръководи, Хилда е ангажирана и с дейността на гражданското движение ДНК, където я кани тв-продуцентът Андрей Арнаудов. В момента изпълнителката на „Замълчи, замълчи“ е и единствената дама в журито на "Като две капки вода", пише trud.bg.

- Хилда, предстоят ти няколко големи концерта в страната. Колко време ти отнема подготовката им, предвид голямата ти ангажираност?

- Честно казано, организационната работа по турнето отнема доста повече време от творческата, което е един неприятен момент, но съм щастлива, че съм се събрала с много добър екип от хора и професионалисти, които много ми помагат.

- Каква изненада подготвяш за гостите на турнето?

- Изненадата за концертите е първата в живота ми изцяло авторска песен „Ако си тук“. На мен много ми се искаше да има музикална покана за турнето ми и всъщност с такова желание се събудих една сутрин в Банско - сипах си кафе, седнах по турски в леглото и песента просто се изля, едновременно ми дойдоха и текстът, и музиката. Аз съм много горда и щастлива, че се осмелих да напиша сама тази песен, а страхотен аранжимент й направиха Живко Петров и Христо Йоцов.

- Ти си и част от журито в популярното шоу „Като две капки вода“. Би ли направила дует с някой от участниците?

- Този сезон има страшно много добри певци и ако искаш ми вярвай, бих направила дует с абсолютно всеки един от хората, които участват. С огромно удоволствие бих направила дует с Калин Врачански и Орлин Павлов. Бих направила един артистичен дует и с Геро, какъвто беше „Големи и малки“ с Тодор Колев, като бях още мъничка.

- Водещият Димитър Рачков често се шегува с усмивката ти. Случвало ли ти се е някой наистина да се дразни от усмивката ти и как успяваш да бъдеш толкова позитивна в тази напрегната обстановка?

- Не, абсурд. Той се шегува с това мое качество с обич към мен. Не вярвам, че има човек, който да няма нужда да е заобиколен от усмихнати и ненатоварващи го с проблемите си хора. Усмивката ми абсолютно е ген и божи дар, за което съм много благодарна, защото в крайна сметка, когато подходиш с усмивка, всяко връщане на обратното изглежда нелепо. Това е отношението ми към света въобще и би могло да се възприеме и като моя защита.

- Случва ли ти се да се ядосаш и да се развикаш за нещо, защото изглеждаш направо непоклатима?

- (Смее се.) Чак да се развикам, не ми се случва, в интерес на истината, но да се ядосам - при това много, ми се случва. Не мога да се сетя за нещо конкретно, представи си колко рядко ми се случва, но като видя някаква несправедливост, това наистина може да ме извади от обувките ми.

- Този твой характер сигурно е следствие и от възпитанието, което си получила в семейството ти, в което стожер е бил легендарният ти баща - Вили Казасян?

- Когато живееш и съществуваш в този негов толкова специален свят, няма как да не попиеш, надявам се, поне част и от неговите качества. Той ме възпита, надявам се добре, със самия си начин на съществуване, с атмосферата, която създаваше и с принципите си, които носеше в себе си във взаимоотношенията си с всички околни.

- А кое е първото нещо, което си спомняш за Чочо Попйорданов, когато се заговори за него?

- Усещането за него. Усещането за любов към всичко около него, за зашеметяващата му енергия и за много-много рядко срещания талант, който той притежаваше. Изниква ми споменът за запознанството ни, което беше на един Великден. Тогава аз си седях с моите приятели пред църквата „Свети Георги“ със запалена свещичка и без да се усетя, подпалих косата на една жена пред мен, която беше с буйни къдрици до кръста. Никога не съм предполагала, че коса гори толкова бързо и точно тогава Чочо изскочи отнякъде като рицар - хвърли се и спаси остатъка от косата на жената. Шест месеца след това се оженихме.

- Сънуваш ли го често?

- Често го сънувам, но все едно е още сред нас - как си говорим, как правим разни неща. С него много обичахме да играем на карти и табла, както и да пътуваме във всеки един свободен момент.

- Най-незабравимото ви пътуване?

- Имахме едно много дълго и хубаво пътуване с рейс през цялата Ривиера до Барселона, тогава бяхме заедно и с много негови колеги, които имаха представление на фестивал в Барселона. Иначе всеки свободен час се качвахме на колата и отивахме в Етрополския Балкан, където майка му и баща му имаха една дървена къщичка. В това дървено фантастично къщенце бяха най-хубавите ни моменти - беше мъничко, но със страхотна зеленина, просто фантастично. Обичахме да садим цветя в дворчето.

- Хората на изкуството са много интуитивни. Ти усещаше ли саморазрушителната сила в Чочо?

- На човек не му трябваше много интуиция, за да я усети. Той имаше толкова много емоция в него и беше толкова непрагматичен в съществуването си, че просто имам чувството, че самият той някак не можеше да се справи с прагматизма и бита в този наш живот.

- Сигурно в някой следващ живот ще бъде различно...

- Като се срещнем с него в някой следващ живот, за което съм убедена - ще ти кажа.

- Какви мъже харесваше като тийнейджърка, и какви сега?

- Като тийнейджърка харесвах интересни, лудички, артистични и естествено, заради всичко което изброих - егоцентрични. А сега харесвам - благородни, хора с опит, деликатни, но винаги съм държала да са широкоскроени. Сегашната ми връзка се случи в най-подходящия за мен момент, точно тогава, когато можех и бях готова да оценя качествата, които Пламен носи, а за тези качества човек трябва да е наистина готов и пораснал, за да ги оцени. Точно затова смятам, че Господ ти праща винаги нещата, когато трябва и когато си готов да ги осмислиш.

- Разбра ли след толкова години значението на думата „любов“, която като малка търсеше в букварите?

- Това, което разбрах и в което всъщност се убедих, е, че това е най-фантастичното и незаменимо усещане. Чувство, което наистина няма аналог.

- Изглеждаш много добре, това има ли връзка с вълшебния еликсир, с който си отслабнала 14 килограма?

- Няма такова нещо, но и аз разбрах за тази информация, защото мои близки и приятели ми се обаждаха да ме питат за този еликсир... Смее се.

- Обяснимо ли е според теб това, че неприятната ситуация, свързана с наркотиците, в която попадна Жана Бергендорф, предизвика и много негативни коментари, вместо повече съчувствие и разбиране?

- Аз смятам, че това е случайна грешка на растежа и не мисля, че заради това трябва да се зачеркне огромния талант, който носи това момиче. Това по-скоро е някакъв урок, през който тя трябва да мине и не мисля, че трябваше да става такава огромна тема, но ние си имаме тази черта - да зачеркваш и плюеш, колкото се може повече в ситуация, която се случва на толкова много хора. Като си известен обаче, носиш и тези последствия и тази отговорност, човек трябва да го знае и да е подготвен за това.

- Защо според теб хората на изкуството, дори световни звезди, на чието място мечтаят да са много други - често са нещастни и прибягват до наркотици, алкохол или други зависимости?

- Това е техният начин да изкарат адреналина според мен, защото адреналинът при хората на изкуството и на сцената е много-много голям и човек трябва да се справи по някакъв начин с това постоянно слизане и качване на адреналина. Хубаво е, че в новото поколение търсят и други начини, като спорт, например.

- Ти самата как се справяш с това и изкушавала ли си се някога от подобни пороци?

- Аз го правя по един много старомоден начин - винаги след концерт си намираме най-хубавото кръчме на мястото, в което сме и си говорим за всичко, което сме изживели на сцената. Това е моят начин, а единственият ми порок са цигарите, слава богу, наркотици - никога.

- Арменците носите в кръвта си една сплотеност и винаги се подкрепяте...

- Може би това е подсъзнателен стремеж да се съхраним като народност, същевременно сме надарени с много качества, които по някакъв начин ни обединяват, като по-широката скроеност, чувството за хумор и невероятната привързаност към семейството и приятелите, което мисля, че арменският ген го носи много силно в годините. Аз имам много ценни и изпитани приятелства, които са вече с 35-годишна история, с които сме минали през какво ли не. Моята най-близка приятелка е Александрина Пендачанска и тя ми е като сестра.

- Ти се интересуваш много и от духовна литература, какво ти дава тя?

- Ами, това осмисля до голяма степен съществуването ми тук и сега. Тъй като дълбоко в себе си съм убедена за две неща - едното е, че т.нар. висши сили ни пазят, подкрепят и ни показват правилния път и решение за всеки застанал пред нас проблем. Второто е, че със сигурност с края на физическото ни съществуване нещата не свършват за нас, а като знаеш това, ставаш далеч по-отговорен, защото си наясно, че всяка твоя стъпка и решение носи своите последици. Може да са в сегашния, или в следващ твой живот, но те си остават и така ставаш много по-отговорен за нещата, които правиш.

- Колко важна е вярата за теб?

- Без вяра даже не знам как човек би могъл да оцелее, особено в този свят, в който живеем сега. Вярата е част от мен, аз от малка съм възпитана така.

- Какво ще пожелаеш на себе си и на хората в навечерието на Великден?

- Това, което ще пожелая, е наистина малко да се подреди този наш битов живот, както и нашата държава, за да имаме време за истински ценните неща, които касаят душите ни. Ако сме по-добри и даваме от нашето добро на другите, няма как това да не се върне и към нас.