Експерт обясни как България помага на Европа с електроенергия

08/08/2026, 10:58

Кадър бТВ

„Климатичните промени, които наблюдаваме през последните няколко десетилетия, са резултат от човешка дейност. Що се отнася до явленията, които се описват сега - най-правилният начин да ги назовем, е циклични аномалии, които са увеличени, засилени, в резултат на климатичните промени. Едно отделно събитие по принцип не може да бъде приписвано на климатичните промени. Тенденциите се приписват на климатичните промени“.

Това коментира в „Тази събота“ Юлиян Попов, бивш екоминистър в няколко правителства и съветник по енергийна сигурност в различни организации през годините.

„Румъния събира водата си от една огромна територия и трябва да има значителни и относително продължителни валежи не просто над Дунава, но и над Алпите — въобще в една много широка територия. Засега това, което виждаме като прогноза за август, е, че не се очакват сериозни дъждове, въпреки че в последните дни леко се стабилизира равнището на реката. Но може да очакваме още по-нататшно падане и действително ситуацията да стане и по-сериозна“, посочи той.

„Ние все още сме добре, защото през последните две години инвестираме масирано във възобновяеми енергийни източници и мощности за съхранение на електроенергия. Именно последните направиха България огромен нетен износител на електроенергия точно в този момент, когато целият регион има нужда от допълнителни количества. Едновременно с това АЕЦ „Козлодуй“ работи нормално“, посочи Мартин Владимиров, директор програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията.

Вчера за bTV от енергийното министерство казаха, че при сегашните нива на водата АЕЦ „Козлодуй“ може да продължи да работи спокойно по-малко от две седмици.

„Засега няма криза. Не мисля, че дори ако се ограничи производството на АЕЦ „Козлодуй“, това ще се превърне в някаква критична точка в системата. Напротив, ще продължим да имаме огромна роля.

Ние имаме резервни мощности, които не сме използвали все още. И бих казал, че дори нашите батерии, които са най-големите в момента в Европа като възможности за отдаване на допълнителна електроенергия, имат още къде да растат като мощност“, посочи той.

„В момента и Гърция, и Румъния частично ограничават трансграничните способности за пренос на електроенергия. Тоест България може да разшири износа си, а ако пък се наложи, част от тази електроенергия може да замести работата на АЕЦ „Козлодуй“. Ние в момента нямаме нужда да използваме това огромно количество електроенергия, което се произвежда в България, за местно потребление. Търговците на електроенергия преследват най-високите цени. Те са в Унгария, в Румъния и съответно се изнася повече“, коментира Мартин Владимиров.

„Но това количество може да се пренасочи и към България в един момент. Имаме много буфери и България ще продължи да бъде не само остров на стабилност, а и лидер в това какво се случва, когато има последователна политика за декарбонизация на електроенергийната система“, смята той.

„Едно от нещата, които не се коментират, е, че всъщност с повишението на цените на електроенергията ние виждаме рязък спад на индустриалното производство в страните, които са най-засегнати. А в България цените остават с десетки проценти по-надолу, отколкото при конкурентите ни наоколо“, посочи експертът.

По думите му това за пореден път показва и развенчава всички тези митове, че едва ли не зелената енергия оскъпява електроенергията, прави и икономиката, и индустрията неконкурентоспособни.

„България показва в този момент, че е точно обратното. Тъй като вятърът и слънцето са безплатни, когато се съхраняват през деня, когато има свръхпроизводство от тези източници, вечерта, когато цената скача до небето, тези източници, тази допълнителна електроенергия се изсипва върху пазара и натиска цената надолу“, обясни Мартин Владимиров.

„Нашата индустрия, която трябва да работи 24 часа, включително и вечерта, получава по-ниски цени от своите конкуренти. И в момента изместваме тези компании на основните пазари“, допълни той.

Резерватът „Сребърна“ вече страда от липсата на достатъчно вода.Ще има ли проблем с водоснабдяването в близките населени места по поречието на Дунав, които са от българска страна?

„Действително за екологичното въздействие на ниските нива на Дунав не се говори. „Сребърна“ е под натиск от доста време. Там се помпв вода, поддържа се също резерватът „Персина“, който беше споменат от новозеландските ни приятели. Той е може би най-ценният резерват, който имаме в България. Има системи за поддържане на тези резервати, на тяхното водно равнище“, заяви Юлиян Попов.

Той уточни, че Дунав не се използва за питейна вода.

„За земеделие се използва, но се използва много малко в сравнение с равнищата, на които се е използвала преди 40 години, да речем. Навремето имало пет много големи помпени станции по поречието на Дунава, които просто не съществуват. Те са продадени за скрап“, посочи Попов.

„Това е един от големите проблеми на земеделието — че Дунав по принцип не се използва, а се използва много, много малко. Дунав е категоризиран като така наречения неограничен воден източник. Сега виждаме, че има ограничения“, допълни бившият екоминистър.

По думите му Дунав не е единствената река в България, която е в тежко положение. Всички реки са в тежко положение. Те не се поддържат добре и освен това не се диагностицират и не се наблюдават добре.

„Добрата новина за България е, че виждаме, че в България има много малко горски пожари в сравнение с миналата година, например. Отчасти това е резултат от много големите валежи, които ние видяхме през пролетта, които напълниха язовирите.

Това е един достатъчен допълнителен резерв и за земеделието, и за питейната вода, и за енергетиката. И се надявам тези равнища да могат да поддържат земеделието, питейната вода и енергетиката до септември-октомври, когато вече може да очакваме по-сериозни валежи“, коментира Юлиян Попов.

Мартин Владимиров припомни, че през 2022 година във Франция е имало рекордно засушаване и че тогава производството на електроенергия от ядрени централи е спаднало с 40%, което предизвика усилване на вече започналата енергийна криза тогава.

По думите му България трябва да продължи в същата посока и до 2030 година да постигнем една пълна декарбонизация на електроенергийната система.

„Това е абсолютно възможно и тази криза показва, че сме в правилната посока, а всичко останало е популизъм и дезинформация“, заяви ток.

„Екстремни явления са се случвали, но това, което наблюдаваме, е все по-голямо засилване на сушите, на горещините и също на начина на изваляване. Цялата криза, която виждаме с водата, е в много голяма степен свързана и с начина на изваляване, защото, например, пада по-малко сняг през зимата. Общото количество вода, което пада върху Европа, се запазва едно и също общо като количество. Но начинът, по който пада на земята, е различен.

Когато имаме голям снеговалеж, този снеговалеж е на практика една батерия за воден ресурс и съответно и за енергиен ресурс. И топенето на снега пуска тази вода постепенно. Когато има по-малко сняг, това означава, че дъждът пада внезапно някъде. Така че такива крайни състояния ще наблюдаваме най-вероятно все по-често. И те ще се засилват все повече“, коментира Юлиян Попов.

„Което означава, че много сериозно трябва не просто да се замислим, ами да актуализираме Националната стратегия за климатична адаптация. Има такава, но тя е доста остаряла. И освен да я актуализираме, трябва да започне да се прилага във всички сфери, включително в такива неочаквани сфери като спадане на нивото на река Дунав, което може да удари ядрената енергетика“, посочи той.