КАПИТАН-ЛЕЙТЕНАНТ СУЗАНА АСЕНОВА СЛЕД МИСИЯТА В АФГАНИСТАН! РАКЕТИТЕ СВИСТЯХА НАД ГЛАВИТЕ НИ (ИНТЕРВЮ)

---

Интервю на Десислава Димитрова

Фото личен архив

Капитан-лейтенант Сузана Асенова е млада, изключително лъчезарна жена. Когато завършила математическата гимназия в Плевен, имала богат избор за кариерно развитие. Вместо да замине за София или Пловдив, за да се учи за дипломат, тя без колебание решила да избере офицерското призвание и да постъпи във Висшето военноморско училище във Варна.

Сузана Асенова е първият морски офицер, подготвяла бъдещите военни, както и една от първите жени изобщо, на които е гласувано доверие да бъде инструктор, обучаващ Афганистанската армия. В суровата и размирна страна е прекарала половин година до лятото на 2011 г. Първоначално била в Кабул. В Кандахар обучавала неколкостотин. Преди това  работила две години в базата на НАТО в Измир. Спечелила е конкурса на армията за единственото място за обучение в Тексас и Мериленд.

Придвижването между различните бази в Кандахар ставаше единствено в конвой. В града свободно не можеш да се движиш 

Там живеят с много малко и  като се увериш с очите си, че това не е само статистика, започваш да бъдеш благодарен за онова, което имаш

 Кап.-лейт. Асенова, била сте половин година в Афганистан. Какво Ви заведе в една толкова опасна страна, и то за толкова дълъг период?

 Решението ми да замина за Афганистан беше естествено продължение на натрупания ми професионален опит до момента. Още преди да замина, бях сигурна, че това ще ми помогне много да се развия както като човек, така и като военен. Приятелят ми, който също е военен, и семейството ми се притесняваха доста преди да замина. Всички обаче ме подкрепиха, защото разбраха колко е голямо желанието ми да участвам в тази мисия. Всичко по време на мисията, вкл. тежкият климат, ракетните атаки в Кандахар, ежедневните рискови ситуации, представляваше изпитание, през което смятам, че преминах успешно.

 - Нямаше ли страх у Вас, когато решихте да заминавате? Това е все пак едно доста опасно място.

 - Естествено, че имаше. Всички, които участват в мисия в Афганистан, обаче минават през една доста целенасочена и задълбочена подготовка, която има за цел да ни направи много по-гъвкави и устойчиви на специфичните условия.

 - Все пак сте жена, обучавала мъже, при това доста консервативни като афганистанците. Имахте ли някакви проблеми в това отношение?

 - Смело мога да кажа, че през цялото време благодарение на подхода, който избрах, никой не ми създаде никакъв проблем. Колкото и нескромно да звучи, поведението ми беше доста професионално и гъвкаво, а и показах добри познания по психология и всичко това ми помогна да нямам междуличностни проблеми. Като цяло да дадеш познания в тази страна, да работиш по този сложен и търпелив процес по градене на доверие изисква да можеш да бъдеш смел, със сърце и професионалист.

 - Добре, професионалист, психолог и т.н., но най-важното все пак е, че сте жена в общество, където жените нямат особени права. Това как го преодоляхте?

 - Аз, както и американските ми колежки доказахме, че дори и там това може да не е проблем и полът може да не е определящ. Веднага се сещам за пример, който никога няма да забравя. В края на един от обучителните етапи се проведе тържествена церемония, на която се връчиха сертификати за добре свършена работа на избрани четирима души от нашия екип. Афганистанците си бяха избрали четирима, които смятаха, че особено добре са си свършили работа, и искаха да засвидетелстват уважението си към тях с тази церемония. Един от тези четиримата бях аз. За мен това беше изключително силен и емоционален момент и беше доказателство, че една жена може да бъде приета от афганистанците. За да си успешен в работата си с тях, трябва да си открит, честен и много мотивиран. Смятам, че успях да приложа тези качества и за това и спечелих уважението им.

 - Опасни моменти имаше ли?

 - През по-голямата част от мисията групата беше разположена на летището в Кандахар, което, както всички знаем, е свързано с риска от ракетни атаки. На моменти те са ежедневие. Чувала съм как ракетата буквално изсвистява над главата ми и до 300 метра се е взривявала.

 - Успяхте ли да се докоснете до афганистанските традиции, до ежедневието и обичаите на местните хора?

 - Придвижването между различните бази ставаше единствено в конвой. В града свободно не можеш да се движиш. Но в базата се организираха периодично големи афганистански пазари. Типичното за тях е, че и там китайските стоки са успели да пробият. Изключително красиви обаче са ръчно тъканите местни шалове. Получих много специален подарък от семейството на един от преводачите, с който работихме – традиционна афганистанска женска дреха. Стилът й е ориенталски, с преобладаващ син цвят. Изключително важна част в културата им, както и във всички арабски страни, е пиенето на чай. Опитвала съм и от традиционния афганистански хляб, който наподобява на нашите пърленки. Най-често се изпича на стените на каменните пещи. На трапезата на местните присъстват основно ориз и хляб, месото е доста по-рядко срещано. Афганистан все пак е втората по бедност държава в света и там разнообразието в менюто отсъства. Хората живеят с много малко, всички видове удобства – хубава храна, ток, вода, образование, медицинско обслужване - за повечето от тях са почти недостижими, лукс. Неща, които ние приемаме за даденост и разхищаваме. Само 23% от населението има достъп до питейна вода, а по-малко от ¼ от хората на 15 години са грамотни. Така че, като се увериш с очите си, че всичко това не е само статистика, започваш да бъдеш благодарен за всичко онова, което имаш.

 - А членовете на батальона, който обучавахте, знаеха ли нещо за България, искаха ли да научат повече подробности за страната и за Вас самата?

 - Беше им интересно предимно контактът с жена военнослужещ. Разпитваха ме по общи въпроси.

 - Когато се върнахте у дома, кое беше първото нещо, което разказахте като впечатление на познатите си?

 - Това е страна, която създава у човека силни и запомнящи се впечатления. Усеща се и древността на държавата. За съжаление обаче това, което витае най-силно, е бедността.

 - А куриозни, забавни ситуации имали ли сте?

 - З а такива не мога да се сетя, но мисля, че винаги ще помня Коледата си в Афганистан. Тогава на поканата ни да се присъединят към нашето тържество се отзоваха неколцина наши афганистански колеги. По време на празничния обяд седяхме, хранихме се и разговаряхме всички на една маса.

 

 

Спонсорирани връзки.



Спонсорирани връзки.