Двама братя в бели престилки: Историята на Росен и Златомир Коларови

21/05/2016, 11:07

Бтв

Ще ви срещнем с двама лекари, които освен че са светила в областта си, умеят да дават надежда и чрез изкуството.Те са братята професор Златимир Коларов и Росен Коларов.

Двама братя в бели престилки - eдиният е ревматолог, другият e стоматолог. Ревматологът - професор Златомир Коларов е и писател и сценарист. Стоматологът Росен Коларов казва, че преди всичко е фотограф, въпреки, че е лицево-челюстен хирург.

И за двамата медицината е не просто наука за тялото, а път към душата на уязвимите от болести пациенти, които им се доверяват. А затова, че са посветени и на изкуството, братята казват, че е виновно родословното им дърво, защото са потомци на Иларион Макариополски.

ВИДЕО ТУК

„Ами, въпрос на ген. На биохимия, то те тласка отвътре и не може да не го направиш. Започваме със сценариите за филми, които професор Коларов пише, вдъхновен от хуманността като мисия в медицината. Защото ние в задъханото всекидневие не винаги успяваме на болните да обясним това, което трябва. И аз гледам в моите филми като продължение на моята рработа. Медицинска дейност с други средства .Там разказваме за болестите, но най-важното е да вдъхнем надежда, че винаги има изход. Човек да не се изживява като победен, а като победител. Духовността, качеството на живот е наша себеоценка, да си самодостатъчен. Както е казано в Библията, човек се ражда със свободна воля. Нашата свободна воля е как да живеем”, казва Златимир.

„Лечението на един проблем действително е изкуство и е много важен контакта с нашия болен. Няма никакъв смисъл, ако ти си прекрасен лекар, може добре да познаваш болестите, тяхното лечение, тяхната причина, но си груб в отношението към тях. Добрата дума лекува духа, ето защо контакта с болните и важен. И ние ставаме с нашите пациенти приятели. Първо трябва да лекуваме духа си и след това да лекуваме тялото”, смята Росен.

Професор Златимир Коларов е автор и на няколко книги. Къси разкази - „Приказните острови”, написал и „Шантави истории” заедно със съпругата си и сина им. Пак със съпругата си - професионален режисьор създава филми. От него сценариите от нея останалото.

„Мечтите са обречени да се сбъднат. Мечтайте много и работете в тази насока, но пожелайте нещо. В Библията е казано „Поискай и ще ти се даде, попитай и ще ти се каже, почукай и ще ти се отвори”. Когато човек желае нещо много силно, то става. Преди да познавам жена ми исках да стана професор, да стана писател и да стана сценарист на филми”, казва Златимир.

Професор Златимир Коларов вече има опит и пред камера. Филмът е „Слънчево” на режисьорът Илия Костов. Ролята на доктора е отговорна.

Доктор Росен Коларов дори преподава фотография. Повече от 30 години е зад обектива. Вдъхновява се от лицата на изоставените и странни хора. Отдаден е и на работат си с SOS детски селища .

„Това беше между двете войни, които бяха в Залива. Всъщност идеята на този целия цикъл - хората са едни и същи. Те по един и същи начин се радват, по един и същ начин страдат. Качеството на живот е изключително важно нещо и то е въпрос на себеусещане”, смята Росен.

Преди промените Росен е снимал в домове за изостани деца и възрастни хора. Срещите били покъртителни, а снимките му разказват цели съдби.

„Аз за първи път попаднах в тези домове преди 10 ноември. Имаше неща, които действително са потресаващи. Тогава домовете бяха изведени далеч от големите градове. Такъв проблем не съществуваше и голяма беше гротеската в един дом за възрастни хора, в който влизаш, имаше един огромен надпис „Благодарим ти, партийо за щастливите старини”. И в следващия момент искахме да снимаме дома имаше едно постройка, която беше срутена и питаме какво има там и те казват, а това е изолатора - там са възрастните, които са много зле. Това беше бившия свинарник”, спомня си Росен.

„Августина беше наистина покъртителен случай. Едно прекрасно дете на 24 години, беше с бръсната глава и тя разказваше съвсем спокойно „Аз съм Августина, родена съм през август и са ме намерили до една кофа за боклук. И затова са ме кръстили Августина. После беше избягала от дома”, допълва той.