Доброволец: Случва се да гасим пожари от 5 сутринта до 2 часа след полунощ

08/08/2026, 08:45

Стопкадър бТВ

Доброволците в Петрич не са професионални пожарникари, но преминават нужните обучения и имат нужната техника – специализирано облекло и пожарни автомобили. Те се включват в борбата с пожарите, помагат при наводнения и разчистват след бедствия.

Често първи срещу пожарите в отдалечените райони се изправят доброволците, за да ограничат огъня до идването на пожарната. Те имат съвсем различни професии, семейство и ежедневни задължения. Но когато телефонът позвъни, оставят всичко и тръгват натам, откъдето повечето се опитват да избягат.

„Почти 90% от случаите шефът на пожарната търси съдействие от кмета и той се отзовава чрез нас. Така че реагираме на пожар и реагираме на наводнения с цел отводняване, реагираме на ураганен вятър, паднали дървета. Скорошен пример беше преди десетина дни. Три дни режехме дървета, освобождавахме пътища. Когато има прогнози за обилни валежи, следим шахтите в града дали поемат, дали има листа, дали са задръстени, да ги почистим. Отзоваваме се на всякакви неща, включително и издирване на хора. Така че доста разнообразни са. Никога не знаеш и никога сигналът не е един и същ спрямо предходния“, казва за бТВ Кирил Стойков, ръководител на доброволческото формирование.

Това са задачите на доброволното формирование в Петрич. Тридесет души, преминали през обучение, са готови да помагат при пожар, наводнение, бедствие, аварии и разчистване на терени. Не всеки влиза в огъня – едни обезопасяват района, докато други придвижват техниката по стръмните терени.

Какво е да си доброволец, разказват трима от екипа – Кирил Стойков, ръководителят, Николай Георгиев, шофьорът, който познава региона, и Георги Гущеров, който често от офиса директно застава лице в лице с огъня.

„Първо трябва да имаш желание. Много хора искат да са доброволци, но много хора просто не отговарят на изискванията. Първо трябва да мислиш за собствената си безопасност. Особено тези спонтанните доброволци, като ги видим с къси шорти и джапанки в гората, аз лично настръхвам“, казва Кирил Стойков.

Ролята на Кирил е да подбере екипа, с който най-правилно да се справят с бедствието. Тази негова дейност започва преди 5 години, когато кметът на община Петрич му възлага задачата да създаде такова звено. Следва снабдяването с правилната техника – пожарни автомобили. Днес те имат три такива.

„Станахме още по-активни с наличието на колеги от администрацията, които включихме и в доброволното формирование, тъй като ние сме ги обединили двете и в аварийното звено започнахме да подпомагаме по-добре пожарната и като цяло да защитаваме наши съграждани в общината“, казва Кирил Стойков.

Един от най-големите пожари, срещу които се борят, е този в Илинденци. Там прекарват 20 дни.

„Почти винаги бяхме изпращани на места, където пожарен автомобил не може да се качи. Там упражнявахме вече изгасен периметър и извършвахме гасителни действия. Така че всичко зависеше от щаба, който ръководеше там. Казваха ни дали на следващия ден имат нужда от нас, колко хора са ни нужни, колко автомобила са ни нужни и се съобразяваха с искането. Реагирахме в деня, но беше бурно не само заради това, че там имаше пожар, а заради това, че и в нашата община също по това време имаше множество пожари. На моменти се е случвало да гасим от 5 сутринта до 8 вечерта в Илинденци и след 8 часа да получим сигнал за пожар в нашата община. Набързо се транспортираме от едната община в другата община. Гасим до 2 часа вечерта и след това в 5 часа отново трябва да сме на сборния пункт в Илинденци. Така че събираме се по два-три часа сън“, разказва той.

Въпреки това най-големият страх на Кирил не е огънят.

„Водата е по-непредвидима за мен и въпреки че в момента има една лодка, надявам се никога да не я използваме“, казва Кирил Стойков.

Николай Георгиев е човекът зад волана. Най-често кара по стръмни и пресечени терени, до които пожарната не може да стигне. Той познава региона, защото дълги години е ловувал там. Днес това му помага, за да стигне най-бързо до огъня.

„Основната ми задача е да управлявам един от автомобилите. Главно в пресечени местности, планинските. Понеже имам опит в планините. Практикувам лов и това нещо ми помага в дадени ситуации за ориентация“, казва Николай Георгиев.

Но автомобил, пълен с вода, се управлява и по-трудно.

„Виж колата как климбуса – прави я по-нестабилна“, казва той.

Първият му голям пожар е съвсем близо до родния му град. Там се стига и до евакуация на населението в селата, намесва се въздушна техника.

„Пожарът беше с изключително голям мащаб, идващ от Северна Македония, преминава нашата граница. И може би това имаше същото включване на летателна техника, хеликоптери и самолети, които за първи път се случва да ме облета самолет върху главата, върху тялото, и това може би беше за мен най-запомнящото се“, разказва Николай Георгиев.

Сега освен за безопасността на екипа мисли и за семейството си.

„Аз отскоро съм баща, имам дъщеря на годинка и половина и това е основното. Винаги са жена ми и детето пред очите ми. Каквото и да предприема, първо аз си мисля за последиците“, казва Николай Георгиев.

При пожарите често жертви са горските животни. Николай успява да спаси три костенурки.

„Две в Огражден и една миналата седмица на полски пожар, като тя беше последната, беше частично овъглена. Винаги имам шишенце с вода до мен и щом се уверих, че колата и колегите са на безопасно място, дадох ѝ вода, като съответно я преместих“, разказва Николай Георгиев.

Георги Гущеров е експерт „Човешки ресурси“ в общинската администрация, но когато получи обаждане, работата остава на заден план и излиза на терен.

„Обикновено, когато нещата изискват бърза реакция и мигновени решения, се случва точно така, както го описахте. Докато работим, получаваме позвъняване от нашия ръководител да се съберем всички тук, в гаража на звеното. Обличаме се и потегляме. След това се връщаме да си довършим останалите задачи“, казва Георги Гущеров.

Първо става доброволец от любопитство, но признателността на хората го задържа вече 4 години.

„В течение на всичките тези години и на всичките места, на които бяхме, помагахме. Да видиш благодарността на хората, когато си успял да помогнеш и да ги защитиш, е чувство, което те кара да блъскаш напред“, споделя Георги Гущеров.

Един от пожарите, които няма да забрави, е, когато остават сами в огъня и се стига до спешна евакуация.

„Когато подавахме с нашия автомобил, по данни на военните, тъй като тяхната помпа се беше развалила и бяхме останали единствени в най-високата точка. Впоследствие се обадиха за евакуация, защото пожарът стана върхов, а единственият ни път назад беше почти през огън. И това е може би нещо, което ми се запечата доста силно в съзнанието“, разказва той.

При всеки пожар Георги застава на първа линия срещу огъня. Мисли за своята безопасност, както и тази на екипа. Но това е и в резултат на подготовката, която получават от пожарната. Уроците не спират само там – за него продължават всеки ден.

„Няма нещо, което да е лесно, въпреки че в книгите може би е описано така доста стандартно. Но просто всяка една ситуация е различна сама по себе си и изисква заемането на бързи и правилни решения. Едно грешно решение може да коства безопасността на някой член от екипа или на някой друг, който е включен в гасителните действия“, казва Георги Гущеров.

Когато огънят тръгне към домовете, полето и планината, Кирил, Николай и Георги оставят работата и семейството си, за да се впуснат в огъня, защото знаят, че всяка минута е от значение.