Оногурия – великата българска империя, за която учебниците мълчат

29/05/2016, 07:43

Оногурия (Патрия Оногурия, Patria Onoguria, Altyn Oba) е древна Българска държава която възниква след разпадането на Хунската държава и създадена от малкия син наАтила, Ирник. Тази държава съществува от 462/465 г. до 520/522 г. В периода от 520/530 г. до 630/632 г. територията на Оногурия се нарича Патрия Оногурия а народите тамКутригури, Утигури и Оногури или с общо названия Българи. След 630/632 г. Оногурия започва да се нарича Стара Велика България.

Разпадане на Хунската държава

След смъртта на Атила неговият син Елак наследява Хунската държава но Елак много бързо влиза в конфликт със своите братя и някой от зависимите германски племена. Това довежда до бързото разпадане на Хунския каганат. Първоначално се отцепват германските племена и при битката на р. Надао в Панония (454 или 455) Елак († 454) е убит. Другите двама братя Денгизих и Ирник наследяват остатъка от Хунската държава. Постепенно между двамата започва да има противоречие като „Кашанът“(древно българския племенен съвет) започва да подкрепя Hunia

През 463/465 г. Ирник които в този момент владее източната част на каганата се отделя от брат си Денгизих.

Създаването на Оногурия

Още с отделянето като независима държава източната хунска империя византийските хорнисти започват да я наричат Оногурия. Според волжко българския летопис Джафар Тарих Ирник е настоявал държавата да се нарича БЪЛГАРИЯ а поданиците БЪЛГАРИ вероятно за да може да разграничение местното население от идващите от към Азия тюркско говорящи племена. Веднага след създаването си Оногурия е подложена на натиск от към изток. През 465 г. Савирите нахлуват в Оногурия искайки помощ и земя от Ирник съгласието на Ирник въвлича младата държава във война съсАварите(Ефталити или Жоужан. Написаното във византийския летопис Свидас относно войната на Ирник с Аварите:

„

„Българите нанесоха поражение на аварите, които изгонилисавинарите, понеже сами били прогонени от народите, живеещи на брега на Океана. По този начин и сарагурите, притеснени от други народи, отишли при уните-акатири(Българите) и им поискали земя.”

“

—

Свидас

След като разбил войнствените Авари успял и да си осигурил нови съюзници на изток като Савири, Маджари и Сарагури. През 467 г. Ирник започнал война със Сасанидската империя и нейните съюзници Армения и Иберия. Тази война продължила няколко години. През 469 г. Денгизих иска помощ от Ирник за война с Византия но Ирникотказва поради невъзможност да води война и срещу Сасанидската империя и срещу Византия. За този отказ Приск пише:

„

„Ернак(Ирник) се отказа от война с нея(Византия) защото бил зает от местни войни.”

“

—

Приск

. През 484 г. в съюз със Византия Ирник успява да разгроми Сасанидска империя и да я направи зависима на Оногурия а самият Ирник да бъде временен (484-488) владетел и на двете държави. През 484 г.Византия и Оногuрия съвместно воюват срещу Готите, в знак на победа Византийския император Зенон дава на Ирник Малка Скития(дн.Добруджа) и територии северно от Хемус(Стара планина).

. Altyn_Oba

През 486/487 г. Ирник пренася столицата си в Малка Скития. Ирник запазил старите хуно-български традиции успявайки да укрепи властта си и държавата до смъртта си 489/490 г.

Укрепване на Оногурия

Кан Джураж Масгут(489-505) наследява Оногурия от своя баща Ирник след смъртта му. Масгут започва дълги войни с Византия и Сасанидска империя. През 492 г. войските на Масгут разбиват византийците в Тракия и превземат Македония. Същата тази година Масгут прави крепост във дн. Видин. През 492, 499 и 502 г. Масгут постоянно напада Византия а през 500 и Сасанидската империя. През 504 г заедно с Гепидите разгромяват Византия в Илирия. Кан Татра, кан Кутригур, Кан Утигур и Кан Амбазук продължават завoeвателната политика на Мазгут след смъртта му. Войските на Татра действат основно в Европа то войските на Амбазук воюват срещу Сасанидска империя и тюрките идващи от изток. През 514 г. Татра помага на въстаналия Виталиан срещу Византия и отново успява да си върне Мизия да нахлуе в Тракия и да обсадят Константинопол.

Амбазук през 505 г до 508 г води война със Сасанидите превзема Албания и разораватИверия но през 508 се оттегля на север от Кавказ а през 516/517 заедно с кан Зилигби и кан Болах отново преминават през Кавказ и нападат Византия като превземат голяма част от мала Азия и да подкрепят тамошното въстание. В хронографията си Теофан пише относно 517 г.:

„

„Хуните, наричани савири, проникнали в района на Каспийската врата.После преминали Дербентският проход и нападнали Армения,опустошили Кападокия, Галатия и Понт и се установили почти на самият Евхаит.”

“

—

Теофан

. През същата година на изток се задава нов враг обединил няколко тюркски племена за да защитят източните си провинции Кановете изоставят Мала Азия и се отправят на изток. През 518/520 г. кан Зилигби предоставя 20 000 войска в помощ на Сасанидския владетел във войната му срещу Византия.

Разпадането на Оногурия

След смъртта на Болах го наследява неговата жена Боарикс. Боарикс става регент на не пълнолетните деца на Болах и от първата му жена но Боарикс. Тя е от Савирски род и води про-византийска и анти-сасанидска политика, води няколко войни срещу сасанидската империя и отделилите се български канове. С помоща на Савирските родове прави преврат убивайки роднините на Болах но някои от тях не са в столицата Варачан. В преврата умира наследника на Болах, Ас-Терек. Разбирайки за преврата канвете Стиракс, Грод и Глениз се отделят в свое независимо Българско тарханство като започват да подкрепят Сасанидите срещу Византия. През 527 г. войските на Боарикс успяват да разгромят войските на Стиракс и Глениз. Стриакс е пленен а Глениз е убит. Синът на друга от жените на Болах на име Дженбек възползвал се от ситуацията създава Булгарско Тарханство на територията на Оногурия а останалата част се нарича Суварски Бейлик. Във византийските летописа поради последвалото разпадане на Българското тарханство територията му започнала да се нарича Патрия Оногурия а един век по късно на същата територия възниква и Стара Велика България като наследник на Оногурия.

Източници

Gyula Moravcsik, ‘Zur Geschichte der Onoguren,’ Ungarische Jahrbiicher, X (Berlin and Leipzig, 1930), 64-65, 81.
Samuel Szádeczky-Kardoss: Onoguroi. Paulys Realencyclopädie der classischen Altertumswissenschaft (RE). Supplementband XII, Stuttgart 1970, Sp. 902–906.
Daniel Ziemann: Vom Wandervolk zur Großmacht. Die Entstehung Bulgariens im frühen Mittelalter. Böhlau, Köln u.a. 2007, S. 73–77.
Бахиш. Иман: Джафар Тарихь. Свод Булгарских Летописей 1680 г. Т Оренбург 1993.
Гръцки извори за Българската история. — София: Българската Академия на науките, 1960. — Т. III. — С. 194.

Източник: ivonti10.blog.bg