Със „Синята птица” на Народния театър стартира МТФ „Варненско лято” днес

01/06/2016, 12:50

„Не мога да повярвам, че злото е нормално състояние на човешкия род. Не може човек да е изначално лош. Не може човекът да не е добро начало.”
Това каза в деня на първия спектакъл от МТФ „Варненско лято” актьорът Мариус Куркински. Той лично участва като режисьор в представлението, което поставя старта на фестивала - „Синята птица” от Морис Метерлинк в изпълнение на Народния театър „Иван Вазов”.
Изданието откри актрисата Цветана Манева, която е артистичен директор на фестивала. Тя представи актьорите в първото представление, които са двама млади и талантливи кадри на НАТФИЗ - Ванеса Лу и Веселин Анчев.

Ванеса тъкмо е завършила театралния институт преди година и вече играе главна роля в „Синята птица” и в спектакъл на театър „Сфумато”.
Споделя, че обича театъра като своя същност и иска да се разраства в него. От малка е знаела, че когато започне да се занимава с това изкуство, ще си намери псевдоним. „Лу” е точно това. На китайски означава „сърна” и й подхожда на излъчването и дори на фигурата. Но не разказва защо точно „сърна” е избрала за прозвището си, било дълга история, а и предпочитала да се представя така, вместо с фамилията си.
Колегата й Веселин Анчев пък, който изпълнява ролята на куче, споделя, че това е най-невинната душа, която трябва да пресъздаде в практиката си на актьор.

„Аз нямам куче, но наблюдавах куче, за да го изиграя. Това е такава безусловна любов. Но и там присъства един библейски грях. И това е чревоугодничеството. Винаги, където в живота има нещо хубаво, го има и обратното. Това е посланието на ролята ми.”, споделя той.
„Синята птица” ще се играе днес и утре – 1 и 2 юни, съответно от 18.30 и 18.00 часа на Основна сцена в ДТ „Стоян Бъчваров”.

„В навечерието на Коледа феята Берилюн навестява децата Тилтил и Митил. Тя търси синята птица, за да излекува внучката си от странна болест – не е щастлива. Тримата тръгват по пътя към птицата, но минават през Страната на спомена. По пътя си срещат времето, Майчината обич, Големите радости, Домашните радости и други символни герои....”