Горан Благоев: Безплатен обяд няма, да отговорят на каква цена получаваме костите на цар Самуил

29/09/2026, 20:25

Кадър Евроком

„Безплатен обяд няма“ – с тези думи журналистът и историк Горан Благоев коментира предстоящото връщане на тленните останки на цар Самуил от Гърция в България. Според него зад историческия акт стои въпросът каква ще бъде цената за България и дали срещу костите на владетеля няма да бъдат върнати на Гърция реликви и други ценности, за които Атина отдавна претендира, цитира Евроком

Горан Благоев е и автор на "Островът на цар Самуил" – първият български документален филм за района на Преспанските езера и остров "Свети Ахил" в Северна Гърция, където през Х век е била столицата на цар Самуил. Това е единственият документален филм, който разказва за местата на цар Самуил в Северна Гърция и за откриването на неговия гроб от гръцкия археолог Николаос Муцопулос.

Исторически момент: Костите на цар Самуил се завръщат у нас след десетилетия чакане

Горан Благоев поставя въпроса какво точно е договорено между България и Гърция и какви ангажименти поема българската страна. Официално беше съобщено, че двете държави са постигнали споразумение, а останките на цар Самуил ще бъдат предадени на България на 3 октомври.

По думите му големият въпрос е какво ще даде България срещу костите на цар Самуил.

„В света, пък особено на Балканите, безплатен обяд няма“, заявява журналистът.

Той припомня, че от години съществуват претенции от гръцка страна за реликви, икони и ръкописи, които се намират в България и са били пренесени тук по време на Първата световна война. Според Благоев българската армия ги е спасила от унищожение или разграбване в зоната на бойните действия.

„Става въпрос за реликви, икони, ръкописи, които българската армия, подчертавам, е спасила от Северна Гърция“, казва той.

Според Благоев част от тези ценности са свързани с местното население, което той определя като българско, и върху някои от тях могат да бъдат прочетени български имена, изписани с гръцки букви.

Именно затова той настоява българското общество да знае какво стои зад договорката с Атина.

Къде трябва да бъдат костите на Самуил?

За Благоев въпросът не е само дали останките на цар Самуил трябва да бъдат в България. Той обръща внимание и на мястото, където владетелят е бил погребан – базиликата „Свети Ахил“ на острова в Малкото Преспанско езеро.

„Тленните останки на всеки един човек би трябвало да се покоят там, където са положени“, казва той.

По думите му именно „Свети Ахил“ има огромно значение за разбирането на Самуиловата държава.

„Полагайки костите на цар Самуил на това място, ние потвърждаваме историческата истина“, посочва Благоев.

Той обръща внимание и на надписа на туристическата табела пред базиликата, където е посочено, че църквата е построена от цар Самуил от България.

Според него обаче значението на мястото е много по-голямо – там се е намирало едно от средищата на държавата на Самуил.

„Какво ще поиска Скопие?“

Според Горан Благоев връщането на останките може да постави и друг въпрос – как България ще реагира, ако след гръцките претенции последват искания от Северна Македония или Сърбия.

„В момента, в който ние удовлетворим гръцкото искане, а костите се връщат на принципа на тази реципрочност, Скопие и Белград ще поискат ценности, за които претендират, че са техни“, казва журналистът.

Той посочва като пример ценности, свързани с Охрид и западните покрайнини, които днес се намират в български музеи.

Сред тях Благоев споменава прочутата корона на охридски архиепископ, която се намира в Националния исторически музей, както и плащеницата на император Андроник Палеолог.

Според него проблемът е в създаването на прецедент.

„Какво ще направи същото това правителство, когато ден след като ние върнем реликвите в Атина, Скопие си поиска своите неща?“, пита Благоев.

По думите му, ако България откаже подобно искане, вече ще трябва да обясни защо прилага различен принцип.

Спорът със Скопие

В коментара си Благоев свързва въпроса за костите на Самуил и с дългогодишния спор между София и Скопие за историческото наследство.

„В Скопие ни наричат, че ние сме ги откраднали“, казва той по повод част от ценностите, които се намират в България.

Според него преместването на ценностите в България по време на войните трябва да се разглежда и през обстоятелствата, при които те са били съхранени.

Той поставя и въпроса какво би се случило с тях, ако бяха останали в Охрид или други места в региона.

За Благоев част от тези предмети са важни не само като църковни или художествени произведения, а като свидетелства за историята на българите в тези земи.

И затова според него България трябва много внимателно да преценява всяко решение за тяхното бъдеще.

„Дали Самуил това ще го прости?“

„Мисля си в чисто метафоричен план, дали не се оказва голям исторически цинизъм ние да търгуваме костите на цар Самуил“, казва журналистът.

Той припомня, че Самуил в продължение на десетилетия воюва с Византия и отстоява държавата си.

„Този владетел, който четиридесет години създаваше проблеми на Византия, отстоявайки българския суверенитет, днес ние да му търгуваме костите с наследниците на същата тази Византия“, казва Благоев.

И задава въпроса:

„Дали Самуил това ще го прости? Дали Самуил това би го искал?“

Разбира се, това е метафоричният прочит на журналиста. Но именно чрез него той поставя въпроса как днешна България се отнася към наследството на един владетел, превърнал се в един от най-силните символи на българската средновековна държавност.

„А какво става с българите в Северна Гърция?“

В коментара си Горан Благоев поставя и още един въпрос – този за потомците на българското население в Северна Гърция.

Той припомня своя документален филм от 2003 г., посветен на острова и мястото, където са открити останките на Самуил. В него Благоев разговаря и с гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос, който първи обявява, че откритите останки са на цар Самуил.

По думите му в района на Мала Преспа и днес живеят потомци на българи, които през годините са били асимилирани и гърцизирани.

„Защо нито веднъж не ги чухме – и не само тях, и други водещи български политици – да поставят въпроса за потомците на асимилираните българи в Северна Гърция?“, пита Благоев.

Той смята, че темата за идентичността и културното наследство на тези общности също трябва да бъде част от българския разговор с Гърция.

„До трети октомври ние наистина като журналисти, като медии трябва да настояваме българското правителство да отговори на каква цена ние получаваме костите на цар Самуил и струва ли си тази цена“, казва в заключение Горан Благоев.

Защото според него става дума не просто за едни кости, които се връщат в България, а за историческата памет, която стои зад тях.