Учени с нова теория: Животът на Земята може да е възникнал два пъти

16/08/2026, 02:00

Снимка: Пиксабей

Животът на Земята може да не е възникнал само веднъж, както се смяташе досега. Ново научно изследване предполага, че бактериите и археите са поели по два различни еволюционни пътя от общото начало на живота, съобщава Popular Mechanics.

Учените са анализирали геномите, структурите на протеините и химичните реакции, свързани с най-ранните етапи от развитието на живота, посочва БГНЕС. Фокусът им е бил върху 420 химични реакции, чрез които се образуват основни градивни елементи като аминокиселини, РНК бази и витамини.

В центъра на изследването са прокариотите – едноклетъчни организми без истинско клетъчно ядро и мембранни органели. Към тях принадлежат бактериите и археите – две от най-древните и широко разпространени форми на живот на Земята.

Според авторите на изследването двете групи са развили различни, но еднакво успешни механизми за катализиране на основни метаболитни реакции. Това поставя под въпрос традиционната представа за един-единствен произход на живота.

„Имаме един-единствен произход на генетичния код, но два произхода на живота“, посочва Уилям Мартин, биолог от университета в Дюселдорф и старши автор на изследването.

Как се е появил животът?

Една от водещите хипотези за произхода на живота е свързана с хидротермалните извори на дъното на древните океани. Според нея тези среди са осигурявали необходимите химични вещества и метали, които са могли да подпомогнат образуването на първите градивни елементи на живота.

Изследователите предполагат, че в най-ранния етап химичните реакции са били подпомагани не от сложни ензими, а от естествено срещащи се метали. Анализът показва, че Последният общ универсален прародител на всички живи организми – LUCA – вероятно е разполагал с ензими, способни да катализират само около половината от изследваните реакции. За останалите необходимата каталитична роля може да е била изпълнявана от метали.

„Металите, срещащи се естествено в хидротермалните извори, могат да заменят изненадващо голям брой ензими в метаболизма“, обяснява Харун Туйсуз, неорганичен химик в Института за изследване на околната среда „Макс Планк“ и съавтор на проучването.

Учените очертават три основни етапа в развитието на ранния живот – първоначален чисто метален етап, последван от хибридна фаза, в която участват както метали, така и ензими, и накрая разклоняване на еволюцията, довело до предците на бактериите и археите.

Два различни пътя към едни и същи реакции

Една от най-важните находки е, че ензимите, използвани от бактериите и археите за катализиране на определени химични реакции, не са запазени по един и същ начин в двете групи.

Това според учените означава, че бактериите и археите са могли независимо да развият различни механизми за извършване на едни и същи метаболитни процеси.

Изследването поставя нови въпроси пред традиционното „дърво на живота“, което проследява еволюционните връзки между организмите. Еукариотите – организмите с клетки, съдържащи истинско ядро, сред които са животните, растенията и гъбите – се смята, че са се появили по-късно в еволюционната история, след сложни взаимодействия между по-ранни клетъчни форми.

Авторите допускат още, че реакции между фосфит и паладий, характерни за средата около хидротермалните извори, може да са играли роля в ранния метаболизъм, преди съвременните механизми за пренос на енергия да се утвърдят.

Ако теорията бъде потвърдена от бъдещи изследвания, тя би променила разбирането за един от най-фундаменталните въпроси в науката – не просто кога и къде е възникнал животът, а дали той е намерил повече от един път, за да се появи и развие на Земята.