300 хиляди българи остават със замразени доходи за 3 години

02/08/2016, 03:19

300 хиляди българи остават със замразени доходи за 3 години. Управляващите планират да вдигнат минималната заплата през 2017 и след това до 2019 година минималният доход да не се пипа.

Според синдикатите това ще доведе до масово напускане на страната. Бизнесът настоява минималната заплата да е по браншове.

Плановете на финансовото министерство са минималната заплата догодина да стане 460 лева (от 420 лв.) и да остане такава 3 години, предава Бтв.

Синдикатите настояват за поне 10% увеличение всяка година, за да може това да избутва и средните заплати. Предлагат още въвеждане на коридор между линията на бедност и средната заплата -в момента между 400 и 540 лева, и с бизнеса да се договаря минимумът.

Работодателите обаче са против. Те искат или отпадане на минималната заплата или да е по сектори.

Юлия Добрева работи като цветар от 20 години. Замразяването на доходи за нея не е вариант:

„Нищо не е както трябва, не може билетчето да вдигнат с 60%, а заплатите да стоят 4 години на едно място”, коментира жената.

Според синдикатите задържането на доходите ще има изтласкващ ефект:

„Изтласкващ ефект навън, не на доходите, а на хората, взимащи минимална работна заплата, към други дестинации. За подобни пари дори хората не се хващат на работа”, коментира Пламен Димитров от КНСБ.

Бизнесът отчита, че при административно определяне на минималната заплата, тя се оказва близка до средната в търговията например и в същото време 5 пъти по-ниска от средните доходи в Ай Ти сектора.

„Трябва да се договаря по предприятия. Не може да има една и съща минимална заплата - тя не изпълнява предназначението си. Това се видя най-ясно в БАН - хигиениста взима повече от младия учен - той е на минимална заплата”, заяви Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал.

За да няма работодатели на тъмно, бизнесът настоява и минималните осигурителни прагове да отпаднат. Работодателските организации ще откажат да преговарят за нови прагове за осигуряване.

От финансовото министерство засега мълчат.

Предложението на КНСБ е минимумът за висшистите да е 700 лева. Бизнесът, е против и пита - еднакво ли образоват всички университети, за да гарантира минимален доход. Арбитър ще се окаже финансовият министър, който засега отказва да коментира идеите и на синдикати и на бизнеса.